Така че реши да прави каквото правеха всички останали спусна се към триметровата стена към вътрешността на ямата…
… и точно тогава видя нещо да се плъзва през една от тръбите – голямо, с противно зелено тяло на точици.
Каквото и да беше, животното изчезна под неспокойната повърхност на водата.
Това не е добре каза Джак на глас.
Спусна се към стената, затърси с пръсти някаква опора. Нещо голямо се блъсна в крака му точно когато успя да се надигне и да се измъкне от водата, малко преди да се приземи непохватно на долната тераса.
ВТОРАТА ТЕРАСА
Джак скочи тежко на каменния под на следващата тераса, при което бичият му шлем се килна на една страна. Той го захвърли и вдигна очи…
… и видя как единият от белязаните със златни ивици минотаври се спуска към него с нож!
Джак вдигна своя нож – този, който бе взел от минотавъра, когото бе убил в килията си – и отклони удара, макар че падна назад при сблъсъка.
Вероятно това е неписано правило, разсъждаваше Джак – участниците имат право да убиват другите бойци по всяко време, защото колкото по-малко конкуренти имаш, толкова повече се увеличават шансовете ти да победиш.
Златният минотавър замахна отново с ножа и Джак пак парира удара.
С оглушителен рев от тръбите започна да шурти вода, така че и тази тераса започна да се пълни.
Златният минотавър продължаваше да напада, размахваше ножа заплашително и пристъпваше напред. Джак отстъпваше и отчаяно се отбраняваше от бесните му атаки.
Както обаче отстъпваше, Джак попадна в струята, която изригваше от следващата тръба, олюля се и падна.
Минотавърът си даде сметка, че е в ръцете му, и се спусна към него през водата – и в този момент от тръбата със струята се измъкна нещо, блъсна се в минотавъра и го събори!
Джак се надигна и видя, че е риба – гигантска, поне два метра и половина дълга, която блъскаше безпомощния минотавър.
Шлемът му падна и получовекът изрева болезнено, защото рибата го захапа.
В следващия момент обаче минотавърът се съвзе и започна да я дупчи с ножа. Водата почервеня.
Докато траеше всичко това, Джак успя да огледа странното същество по-добре.
Наистина беше риба, една от най-грозните на света. Освен това му даде и представа къде се намира.
Беше гигантски сом, Bagarius yarrelli – личеше по сплеснатата глава, дългото зеленикаво тяло на тъмни точки, острите зъби и най-вече по зловещите „пипала” – дългите нишки, които излизаха от двете страни на муцуната, като котешки мустаци.
Този вид гигантски сом обитаваше Южна Азия – блатата на Виетнам, делтите на реките в Пакистан, реките в Индия.
„Някъде в Азия ли се намирам…?“
Но сега това нямаше значение. Когато останалият без шлем златен минотавър се справи с рибата, водата от горната тераса вече преливаше и долната тераса започна да се пълни още по-бързо. Минотавърът се отказа от Джак и скочи на долната тераса.
— По дяволите, това не свършва изруга Джак, отскочи, опря се на лакът на ръба на стената, прехвърли се и се спусна на долното ниво.
ТРЕТАТА ТЕРАСА
Джак скочи във вода.
Водата вече пълнеше и долната тераса. Останалият без шлем минотавър хукна наляво. Не се виждаха други бойци. Джак реши, че заради схватката на горната тераса е изостанал сериозно и е далеч зад тях.
Изправи се… и видя единият от ловците с лъвски глави черният, Хаос да се появява иззад извивката на терасата и да вдига арбалета, монтиран на защитната броня на дясната му предмишница.
Арбалетът стреля… Джак машинално се дръпна настрани… и стрелата профуча покрай него.
Джак падна във водата, надигна глава, за да поеме въздух, и в този момент към него се спусна гигантски сом! Джак се претърколи светкавично и рибата мина отстрани.
Оказа се по гръб, наполовина потънал във водата, с лице нагоре, половината стъпала стърчащи над водата.
Ловецът, облечен като черен лъв, продължи да напредва към него и вдигна арбалета на другата си ръка.
Джак нямаше начин да се защити. Ловецът натисна спусъка.
Чат!
Стрелата се заби в подметката на кубинката му – комично големите войнишки кубинки, които бе взел от минотавъра. Подметката се оказа достатъчно плътна – стрелата не успя да я пробие и Джак остана – невероятно – невредим.
И не знаеше кой е по-изненадан – той самият или онзи тип, черният лъв.
Нямаше намерение да чака, за да разбере.
Водата започваше да прелива над ръба на терасата. И със забитата в подметката стрела Джак се прекачи тромаво през ръба и се спусна на четвъртата, последната тераса.