Лили се вкопчи в парапета на терасата.
Дъхът й секна, когато видя една-единствена фигура да пада към дъното на кратера с крясък.
Когато падна долу – след малко се чу кошмарният звук, – на един от мониторите се появи равна линия и се разнесе пронизително пищене.
Пиууууууууууу!
Всички се обърнаха, за да видят кой боец е умрял, Варгас или Уест. Името, изписано на пищящия монитор, беше ВАРГАС.
Миг след това Джак се покатери по ръба на дупката и се отпусна изтощен на ръце и колене.
Пропълзя по-далеч от дупката и се отпусна по очи, с изцедени сили, капнал от умора.
Миг след това и Хаос изпълзя от дупката. Джак лежеше на площадката по очи, съвършено беззащитен. Варгас обаче беше мъртъв, така че Хаос нямаше право да навреди на Джак. Остана изправен над проснатата фигура на Джак, объркан.
Тогава Джак стана с леко залитане, с окървавено лице. Вдигна глава към зрителите, към Вахерон и Хадес…
… и бавно, много бавно им показа среден пръст.
Когато тримата пропаднаха през дупката, се случиха две неща, които Джак беше предвидил.
Първо, Варгас го пусна.
Пусна го с надеждата да се улови за нещо. Стените на дупката обаче бяха гладки и бразилецът просто полетя надолу, в бездната, за да намери смъртта си.
Второ, също за да се спаси. Хаос се бе вкопчил за ръба на дупката.
Джак бе предвидил и това, така че се вкопчи в дрехите на Хаос и двамата увиснаха заедно от ръба.
След което Джак просто се покатери по тялото на Хаос и се качи на сцената.
За миг Вахерон като че ли онемя.
После се съвзе.
— Така да бъде. Подгответе следващия двубой!
ДВУБОЙ 2: ЗАЙТАН СРЕЩУ ДЕПОН (СРЕЩУ ХАОС)
— Вторият ни двубой ще бъде между Зайтан Десакс, представител на Долния свят, и брат Рензин Депон, представител на царството на Небето – обяви Вахерон.
Все така официално Хадес също извиси глас:
— Нека двубоят започне. До смърт.
Вторият двубой беше много по-кратък от първия.
Тибетският монах воин беше умел боец, но след няколко разменени удари със също толкова умелия Зайтан се оказа окървавен.
Хаос дебнеше недалеч от двамата и пристъпваше напред само когато Депон се доближеше до него – и се отдръпваше, когато се приближеше Зайтан. Определено помагаше на сина на Хадес.
Зайтан нанесе поредица бързи удари, при които от устата на тибетеца пръскаше кръв. Той падна на колене зашеметен.
След това всичко приключи бързо.
Зайтан скочи зад него, уви ръце около главата му и с рязко движение му счупи врата.
Биометричният екран на Депон на терасата за зрителите запищя.
Тялото му на площадката престана да се движи и Зайтан го ритна.
Тълпата ликуваше.
Дион ръкопляскаше особено енергично.
Два минотавъра се спуснаха на площадката, хванаха трупа на Депон за краката и го повлякоха към килиите долу.
Хаос също излезе – бе свършил работата си.
Останал сам на облата платформа, Зайтан сложи ръце зад гърба си и се поклони на аристократичната публика.
Никой не видя какво прави с ръцете си отзад. С ловко движение на пръстите той прибра две керамични остри като бръснач пластини под гънките на кожата на пръстите си – остриетата, с които бе срязал лицето на Депон в ключовия момент на двубоя.
През цялото време се усмихваше на възторжената възхитена публика.
ДВУБОЙ 3: ПЛАШИЛОТО СРЕЩУ ЕДУАРДС (СРЕЩУ ХАОС)
Шейн Скофийлд Плашилото се изкачи по извитата стълба покрай стената на заоблената площадка, на която щеше да се състои двубоят, и видя противника си.
— Ти… – прошепна, когато видя кой стои в другия край на площадката.
— Имах чувството, че може да се стигне до това – каза противникът му с коварна усмивка.
Беше Джефри Едуардс от Делта Форс. Също американец и също представител на царството на Морето. Той беше човекът, който няколко дни преди това, в Афганистан, бе подлъгал Плашилото и другите морски пехотинци да дойдат тук.
Едва ли би могло да са по-различни. Плашилото беше слаб, гладко избръснат. Едуардс, както повечето оператори от Делта, беше неугледно брадясал и със здрава физика.
Плашилото просто го гледаше гневно.
Едуардс беше наясно защо идва в Индия. Беше обучаван да участва в Игрите. Беше подготвен. Плашилото, на свой ред, както и Джак Уест-младши, беше хвърлен в дълбокото и му бе казано да плува или да се удави.
— Предполагам, доста си ми ядосан, не е ли така? – изсумтя Едуардс.
Плашилото не отговори.
— Подлъгах те да дойдеш тук – продължи Едуардс. – Един морски пехотинец не би харесал такова нещо. Шибани морски пехотинци. Откачени натегачи. Налагало се е да убия няколко през годините, трябва да знаеш. Шибаняците видяха неща, които не трябваше да виждат. Сега трябва да убия теб.