Сега Плашилото го нямаше – беше го убил самият той – и се налагаше да преживее последните изпитания сам.
„Трябва да съм силен – каза си. – Това още не е свършило“.
Изтощен физически и психически, а и емоционално, на ръба на полудяването, Джак Уест излезе от сцената на боя с усилие, придружен от четиримата минотаври, и се върна в килията си.
ДВУБОЙ 2: ЗАЙТАН СРЕЩУ БРИГАМ (СРЕЩУ ХАОС, СРЕЩУ МЕФИСТОФЕЛ)
Вторият двубой от Седмото изпитание се оказа не по-малко драматичен от първия.
В него щяха да участват Зайтан, вторият син на Хадес, срещу рижия майор от САС Грегъри Бригам, който убедително бе спечелил две от предишните изпитания.
— И така, бием се за шанса – заговори Зайтан спокойно на Бригам, когато двамата се изправиха един срещу друг – да победим в Големите игри и за възможността да убием Петия воин.
— С удоволствие ще направя и двете – изсумтя Бригам.
— Пожелавам ти да се представиш зле – отвърна Зайтан.
Схватката започна и двамата се впуснаха в светкавично състезание по бойни изкуства, обаче точно в момента, в който майорът от САС като че ли взе превес, Хаос се намеси и застана срещу него.
Притиснат от нападението на Хаос, Бригам отстъпи и опря гръб в постамента с кравите…
… откъдето се появи Мефистофел, както и при предишния двубой, и размаха кистена си.
Бригам чу свистенето твърде късно. Все пак успя да дръпне главата си настрани. Движението му спести смъртта, но не и ужасна контузия. Една от металните топки на оръжието удари рамото му и хрущенето на строшената ключица се чу чак на терасата за зрителите.
Зайтан видя предимството си и се възползва.
Скочи срещу Бригам и му нанесе пет жестоки удара с юмруци. Рукна кръв – повече кръв, отколкото подобни удари биха пуснали нормално, заради двете керамични остриета, скрити под кожата на пръстите му.
Бригам почти успя да се изправи, целият в кръв, но Зайтан го пресрещна с ритник, който го просна по гръб.
Ала Бригам не беше мъртъв.
Лежеше на площадката жалък и неподвижен – в устата му бълбукаше кървава пяна, дясното му рамо беше усукано под странен ъгъл, лявата му ръка беше изпъната настрани.
Хаос отстъпи назад. Мефистофел се покатери отново на постамента при статуите, но остави кистена си.
Аристократичните гости – щастливо усмихнати – наблюдаваха със страхопочитание как Зайтан заобиколи преспокойно Бригам, как взе кистена и опита тежестта му.
След това се обърна рязко и удари с двете топки лявата китка и дланта на Бригам.
Ръката стана на пихтия. Бригам изрева, кръвта в устата му забълбука. Когато Зайтан вдигна отново кистена, отдолу останаха само премазани пръсти и разкъсана плът.
— Няма да ти е лесно да победиш Петия воин, Бригам – прошепна Зайтан на майора, – ако си без ръце.
Фрас. Премаза и дясната длан на Бригам.
— Или без колене…
Фрас. Фрас.
Два бързи удара раздробиха коленете на Бригам. Той започна да вие и да се бори за въздух. Краката му се извиха под ужасни ъгли.
Зайтан се поклони на публиката и се усмихна жестоко, садистично.
Беше ликвидирал Грегъри Бригам. Майорът от британските САС лежеше зад него окървавен и безпомощен, човешка развалина.
Зайтан се наведе над окървавеното лице на Бригам така, че да го чува само той.
— Ти не си достоен, майоре – каза му. – И понеже не си достоен, сега ще получа всичко, което желаеше за себе си, когато дойде тук – Игрите, главата на Петия воин… и твоя живот.
И след тези думи Зайтан небрежно изрита тялото на Бригам през отвора в средата.
Бригам полетя надолу в тъмнината. След малко мониторът на сърдечната му дейност започна да пищи пронизително.
Аристократичните гости изригнаха в аплодисменти, а Зайтан, все така усмихнат, им се поклони пак.
Седмото изпитание бе приключило.
Отново механизмът, който придържаше сферата, се освободи и Зайтан я взе, за да я постави на мястото й на трона на баща си.
Сега от започналите игрите бойци бяха останали само двама и те щяха да продължат към Осмото изпитание ** Зайтан, синът на Хадес, и Джак Уест-младши.
ОСМО ИЗПИТАНИЕ
БЕЗСМЪРТНА БИТКА III
ПЛОЩАДКАТА НА ТРЕТИЯ ДВУБОЙ
Вторият подвиг на Херакъл бил да убие хидрата – многоглава змия, която живеела в блато близо до езерото Лерна. Когато обаче Херакъл отсичал някоя от главите на това същество, на нейно място израствали по две нови.