Орландо взе колана и кимна удовлетворено.
Лили погледна Дион, който стоеше до нея. Младият принц гледаше ужасено дупката, в която бе паднал обичният му брат.
Дион се обърна към Лили. В очите му светеше нескрита злост.
Джак се мъчеше да си поеме дъх. Гърдите му се издигаха и спадаха мъчително.
Беше успял. Той беше последният останал боец.
Когато най-после дишането му се успокои, на сцената пред него застана Вахерон. Стъписаният церемониалмайстор на Игрите кимна към сферата върху постамента. Джак я взе и му я даде и Вахерон я занесе на Хадес.
Веднага щом сферата беше поставена на мястото й до другите, в настъпилата злокобна тишина Джак чу нещо. Стъпки.
Тежки, целеустремени стъпки.
Откъм моста, който свързваше бойната площадка с Обсерваторията.
Появи се нов боец и сърцето на Джак се сви.
„Разбира се – помисли си. – Последният подвиг…“
Боецът се качи на сцената. Стискаше две оръжия, беше защитен от непробиваема броня и носеше страховита маска.
Беше личният телохранител на Хадес, най-едрият от всички, воинът с шлем като кучешка глава. Този, за когото всички говореха, че бил най-добрият от воините на Хадес.
Цербер.
ПОСЛЕДНО ИЗПИТАНИЕ ПЕСЪТ ОТ АДА
Последният подвиг на Херакъл бил най-трудният. Трябвало да се спусне в Долния свят и да хване Цербер, огромното триглаво куче на Хадес. Тук е важно да се отбележи, че за разлика от другите подвизи, свързани с ужасни зверове, тази задача била да се хване Цербер, а не да бъде убит. Херакъл трябвало да изнесе гигантското куче от Ада живо. Решението му било колкото хитро, толкова и изненадващо.
Гръцки митове, Грег Ватман
ДЖАК СРЕЩУ ЦЕРБЕР
Джак не можеше да повярва.
Беше уморен, окървавен, ранен… а сега трябваше да се бие с професионален боец, който не бе изразходвал и капка енергия през последните два дни.
Погледна гигантската фигура на Цербер и забеляза нещо монтирано в гръдната област на бронята му последната златна сфера.
Вахерон се усмихна.
— Последното изпитание от Големите игри с най-славното! Последният останал боец трябва да победи най-верния и уважаван пазач на Хадес, кучето от Ада, Цербер. Той трябва да го заведе – заедно със сферата – от бойната сцена пред Хадес, лично.
Джак не виждаше как би могъл да го направи.
По бронята на Цербер не се виждаха слаби места.
А човекът под тази броня беше огромен, поне един и деветдесет и пет, с крака като стволове на дървета и мускулести ръце.
И оръжията на големия воин отговаряха на ръста му – стискаше боздуган в едната си ръка и извит меч в другата.
Най-лошо от всичко беше, че беше отпочинал. Джак бе преминал през тежки изпитания в продължение на цели два дни, а този тип като че ли току-що ставаше от сън.
„Добре – каза си Джак. – Ще си спомниш ли как Херакъл се е измъкнал от това?“
На терасата за зрителите Лили мислеше същото – как Херакъл бе успял да се справи с Цербер?
И си спомни.
— Херакъл не е трябвало да убие Цербер – каза тя на глас. – Трябвало е да го изведе от Ада. Хайде, татко! Мисли!
Същото хрумна и на Джак, в същия момент.
— Подвигът е бил да изведе Цербер от Ада – каза той тихо. – Не да го убие. А как го е направил Херакъл? Не… няма да стане… О, по дяволите, Джак, какво има да губиш? Струва си да опиташ.
Цербер продължи да приближава към него, но Джак изведнъж се обърна с гръб към противника си и вдигна поглед към терасата със зрителите.
— Хадес! – извика. – Искам позволението ти! Позволяваш ли да доведа кучето ти при теб?
По-младите сред гостите се спогледаха, някои се изкискаха. Какво беше това?
Само Лили се усмихваше доволно.
Йоланте, до нея, прошепна:
— О, Джак, отлично! Браво!
И тогава Лили забеляза, че по-възрастните зрители правят нещо.
Кимаха.
Хадес не откъсваше очи от Джак.
— Ти – каза след малко с дълбокия си баритон – си достоен победител в Големите игри. Както Херакъл преди теб, ти също осъзна, че последното изпитание не е за физическа сила, а за смиреност – смиреността на героя, който търси разрешение дори и след толкова много спечелени победи благодарение на сила и умения. Смиреността на човек, който с право може да смята, че не дължи нищо на никого.
Хадес вдигна ръка.
— Ти наистина си благородник, Пети воине. И след като поиска позволението ми така смирено, да, можеш да доведеш кучето ми при мен и то няма да се съпротивлява.
Цербер пусна оръжията си и отиде при Джак – на практика се предаде.
Отвориха вратите и разчистиха пътя на Джак да излезе от сцената, да мине по моста и коридорите, по стълбите, за да стигне до терасата със зрителите, където застана пред Хадес. Огромният Цербер застана до него.