Думите и емоционалният код на човека при изразяването на това мнение моментално се отпечатват върху вас, но вие не знаете какви са мотивите на изказването му. Може би просто го е яд, че не е успял да завърши курса успешно или изводът му е плод на страховете и предразсъдъците му. Но понеже като дете сте се научили да приемате на доверие дадената ви информация, известна част от вас вярва на клюката. И ето че отивате на курса. Докато преподавателят говори, вие усещате как отровата се надига във вас и изобщо не осъзнавате, че го гледате с очите на човека, който го е охулил. После започвате да разговаряте за това с останалите курсисти и те започват да виждат преподавателя по същия начин: като глупак и извратен тип. Курсът наистина ви е неприятен и скоро решавате да се откажете. Обвинявате преподавателя, но всъщност виновна е клюката.
И цялата тази бъркотия се предизвиква от един нищо и никакъв компютърен вирус. И най-малката погрешна информация е достатъчна, за да развали общуването между хората, инфектирайки всеки докоснат човек и превръщайки го в заразен за околните. Представете си, че винаги, когато някой сплетничи с вас, той вкарва в ума ви компютърен вирус и всеки път това ви кара да разсъждавате малко по-неясно. Представете си също, че в опит да се справите с объркването си и да се освободите донякъде от отровата, вие на свой ред сплетничите и предавате вирусите на околните.
Сега си представете как този модел се повтаря до безкрай между всички хора на земята. Резултатът е един свят, изпълнен с хора, които четат информацията по задръстена от отровни, заразни вируси верига. Този отровен вирус е така нареченото от толтеките митоте, хаосът от хиляди различни гласове, опитващи се да говорят едновременно в ума ви.
Още по-лоши са черните магьосници или „компютърните хакери“, които преднамерено разпространяват вируса. Спомнете си как вие или някой ваш познат е бил ядосан на някого и е искал да си отмъсти. За да си отмъстите, сте казали нещо на този човек или за него с намерението да предадете отрова и да го накарате да се почувства зле. Като деца го правим съвсем несъзнателно, но като възрастни ставаме много по-пресметливи в усилията си да навредим на някого. След това се самозалъгваме и си казваме, че въпросният човек е получил справедливо наказание за лошото си дело. Когато виждаме света през компютърен вирус, не е трудно да оправдаем и най-жестокото поведение. Онова, което не осъзнаваме, е, че злоупотребата със словото ни хвърля още по-надълбоко в ада.
Години наред сме приемали клюки и заклинания от думите на другите, но и от начина, по който използваме словото спрямо себе си. Ние постоянно разговаряме със себе си и през повечето време казваме неща като: „Ама че съм дебел, ама че съм грозен. Остарявам, оплешивявам. Глупав съм, никога нищо не разбирам. Никога няма да бъда достатъчно добър и никога няма да бъда съвършен“. Виждате ли как използваме словото срещу себе си? Трябва да си дадем сметка какво е и какво прави словото. Щом разберете първото споразумение, бъди безгрешен в словото си, започвате да виждате всички промени, които могат да се случат в живота ви. Първо в начина, по който се отнасяте към себе си, и по-късно в отношението ви към останалите хора и особено към онези, които обичате най-много.
Помислете колко пъти сте говорили по адрес на човека, когото най-много обичате, за да получите подкрепата на другите за гледната си точка. Колко пъти сте привличали вниманието на околните и сте разпространявали отрова за любимия си, за да оправдаете своето мнение? А то не е нищо друго, освен вашата гледна точка. И не е непременно вярно. Мнението би е плод на убежденията ви, на егото ви и на собствения ви сън. Ние създаваме цялата тази отрова и я предаваме на околните само за да се чувстваме убедени в гледната си точка.
Ако приемем първото споразумение и станем безгрешни в словото си, накрая цялата емоционална отрова ще напусне ума ни и общуването с околните, включително и с домашното ни куче или котка.
Безупречността на словото ще би имунизира и срещу всеки, който ви прави магия. Защото ще приемете отрицателната идея само ако умът ви представлява благодатна почва за нея. Когато сте безгрешни в словото си, умът ви вече не е плодородна почва за думи, които са плод на черна магия. Вместо това той е благодатна почва за думи, породени от любовта. Мерилото за безгрешността на вашето слово е степента на любовта ви към себе си. Обичта и отношението ви към самия себе си са право пропорционални на качеството и искреността на вашето слово. Когато сте безгрешни в словото си, вие се чувствате добре, чувствате се щастливи и спокойни.