Можете да се издигнете над съня за ада просто като сключите споразумението да бъдете безгрешни в словото си. В момента аз засявам това семе в ума ви. Дали то ще израсте или не, зависи от това, доколко умът ви е благодатна почва за семето на любовта. От вас зависи да сключите това споразумение със себе си: Аз съм безгрешен в словото си. Подхранвайте това семе и докато то расте в ума ви, семената на любовта ще се умножат и ще заместят семената на страха. Това първо споразумение ще промени семената, за които умът ви е благодатна почва.
Бъди безгрешен в словото си. Това е първото споразумение, което трябва да сключите, ако искате да бъдете свободни, ако искате да сте щастливи, ако искате да се издигнете над ада на съществуванието. То е много могъщо. Използвайте словото правилно. Използвайте думите, за да споделите любовта си. Използвайте бяла магия, започвайки от себе си. Кажете си колко сте прекрасни, колко сте велики. Кажете си колко много се обичате. Използвайте словото, за да прекратите всички онези дребни, малки споразумения, които ви карат да страдате.
Това е възможно. Възможно е, защото аз го направих, а не съм по-добър от вас. Не, ние сме съвсем еднакви. Имаме еднакъв мозък, еднакви тела; ние сме човешки същества. След като аз съм способен да прекратя тези споразумения и да сключа нови, значи и вие можете да направите същото. Щом аз мога да бъда безгрешен в словото си, защо вие да не можете? Това споразумение само по себе си може да промени целия ви живот. Безупречността на словото може да ви поведе към лична свобода, към огромен успех и благоденствие; може да премахне целия страх и да го превърне в радост и любов.
Само си представете какво можете да създадете чрез безгрешността на словото. Можете да преодолеете съня на страха и да заживеете различен живот. Можете да живеете в рая сред хиляди хора, които живеят в ада, защото сте имунизирани срещу ада. Можете да получите царството небесно дори само благодарение на това единствено споразумение: Бъдете безгрешни в словото си.
ВТОРОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Не приемай нищо лично
СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ СПОРАЗУМЕНИЯ Всъщност произтичат от първото. Второто споразумение е: Не приемай нищо лично.
Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Нека използваме предишния пример — ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв“, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“
Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или — да приемаш нещата лично — е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“. По време на обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!
Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.
Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.
Ако някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел“, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемането на нещата лично би прави лесна плячка за тези хищници черните магьосници. Тогава те лесно ви хващат на въдицата си с едно небрежно подхвърлено мнение, пускат ви каквато отрова искат, и, понеже приемате нещата лично, вие я поглъщате докрай.
Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш. Но ако не приемете нещата лично, вие сте имунизирани насред самия ад. Имунитетът към отровата насред ада е дар от това споразумение.
Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията ви е да защитите убежденията си и да създавате конфликти. Правите от мухата слон, защото изпитвате необходимост да бъдете прави, а всички други да грешат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях собствените си мнения. Чувствата и постъпете ви също са проекция на собствения ви индивидуален сън, отражение на собствените ви споразумения. Вашите изказвания, дела и мнения са в съгласие със сключените от вас споразумения — и тези мнения нямат нищо общо с мен.