Ако нарушите някое споразумение, утре започнете отново и така всеки ден. Отначало ще ви бъде трудно, но с всеки ден ще става все по-лесно, докато в един момент не откриете, че управлявате живота си чрез тези Четири Споразумения. И ще се изумите от промяната в живота си.
Не е необходимо да бъдете религиозни или да ходите на църква всеки ден. Любовта и самоуважението ви непрекъснато нарастват. Вие сте способни да го направите. Щом аз успях, вие също можете. Не се тревожете за бъдещето; съсредоточете вниманието си върху настоящето и живейте в него. Изживявайте всеки един ден. Винаги правете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения и скоро ще ви бъде съвсем лесно. Днес вие поставяте началото на нов сън.
ТОЛТЕКСКИЯТ ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА
Прекратяване на старите споразумения
ВСИЧКИ ГОВОРЯТ ЗА СВОБОДА. По целия свят различни народи, различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата? В Америка казваме, че живеем в свободна страна. Но наистина ли сме свободни? Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме? Отговорът е — не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух — това е свободата да бъдем такива, каквито сме.
Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог. Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пречим. Какво всъщност означава да бъдеш свободен? Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи? Защо не можем да бъдем самите себе си?
Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.
Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно — диво! И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.
Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.
Но какво се е случило с порасналия човек? Защо сме толкова различни? Защо не сме диви? От позицията на жертвата можем да кажем, че ни се е случило нещо тъжно, а от позицията на воина можем да кажем, че случилото се с нас е нормално. А се е случило това, че кодексът, строгият Съдник и жертвата управляват живота ни. Вече не сме свободни, защото Съдник, жертвата и мирогледът ни не ни позволяват да бъдем самите себе си. След като умовете ни са програмирани с целия този боклук, ние вече не сме щастливи.
Предаването на знанията от човек на човек, от поколение на поколение е съвсем нормално в човешкото общество. Не трябва да обвинявате родителите си, че са ви научили да бъдете като тях. На какво биха могли да ви научат, освен на онова, което знаят? Направили са, каквото са могли, и, ако са злоупотребявали с вас, това е следствие на собственото им опитомяване, на собствените им страхове, на собствените им убеждения. Не са имали контрол над начина, по който са били програмирани, така че не са можели да се държат различно.
Не трябва да вините родителите си или някой друг, който е злоупотребявал с вас, включително себе си. Но е време да сложите край на злоупотребата. Време е да се освободите от тиранията на Съдника, като промените основата на собствените си споразумения. Време е да се освободите от ролята на жертва.
Истинското би аз все още е малко дете, което никога не е пораснало. Понякога това малко дете излиза наяве — когато се забавлявате или играете, когато се чувствате щастливи, когато рисувате, пишете поезия, свирите на пиано или изразявате същността си по някакъв начин. Това са най-щастливите моменти в живота ви — когато истинското ви аз излиза наяве, когато не се интересувате от миналото и не се тревожите за бъдещето. Вие сте като дете.