Ще разберете, че сте простили на някого, когато престанете да реагирате емоционално при срещата с него. Ще чувате името му и ще запазвате спокойствие. Когато някой докосне старата рана и вече не изпитвате болка, ще знаете, че сте простили истински.
Истината е като скалпел. Тя причинява болка, защото отваря всички покрити с лъжи емоционални рани, за да можем да се излекуваме. Тези лъжи наричаме система на отричане. Хубаво е, че имаме тази система, защото тя ни позволява да покрием раните си и да продължим да функционираме. Но след като вече нямаме рани или отрова, не е необходимо да лъжем. Системата на отричане не ни е необходима, защото здравият ум, също като здравата кожа, може да бъде докоснат, без да се появи болка. Когато умът е чист, докосването е приятно.
Проблемът при повечето хора е, че са загубили контрол над емоциите си. Не човекът контролира емоциите си, а емоциите контролират поведението му. Когато загубим контрол, изричаме думи, които не искаме да изречем, и правим неща, които не желаем да направим. Затова е толкова важно да бъдем безгрешни в словото си и да се превърнем във воини на духа. Трябва да се научим да контролираме емоциите си, за да имаме достатъчно лична сила, чрез която да променим почиващите върху страха споразумения, да избягаме от ада и да създадем свой собствен личен рай.
Как да станем воини? Чертите на воина са почти еднакви по целия свят. Воинът притежава съзнание. Това е много важно. Ние съзнаваме, че сме във война и тази война в нашия ум изисква дисциплина. Не дисциплината на войник, а дисциплината на воин. Не дисциплината да изпълняваме команди отвън — какво да правим и какво не — а дисциплината да бъдем самите себе си, независимо от всичко.
Воинът притежава контрол. Не контрол над другите хора, а контрол над собствените си емоции, контрол над собственото си Аз. Ние потискаме емоциите си не когато притежаваме контрол, а когато го загубим. Съществената разлика между воина и жертвата е, че жертвата потиска, а воинът въздържа, жертвите потискат, защото се боят да покажат емоциите си, боят се да кажат онова, което желаят да кажат. Въздържането е различно от потискането. Да се въздържаш означава да задържиш емоциите си и да ги изразиш в подходящия момент, нито по-рано, нито по-късно. Затова воините са безупречни. Те притежават пълен контрол над чувствата си, а следователно и над поведението си.
ПОСВЕЩАВАМЕ НА МЪРТВИТЕ:
ДА ПРЕГЪРНЕМ АНГЕЛА НА СМЪРТТА
Последният метод за постигане на лична свобода е да се подготвим за посвещаването на мъртвите, да приемем смъртта за свой учител. Защото ангелът на смъртта може да ни научи как да бъдем истински живи. Даваме си сметка, че може да умрем всеки миг; живи сме само в настоящия момент. Ние наистина не знаем дали няма да умрем утре. Кой може да каже със сигурност? Смятаме, че разполагаме с много години живот. Но така ли е?
Ако отидем в болницата и лекарят ни каже, че ни остава една седмица, какво ще направим? Както вече казахме, имаме две възможности. Едната е да страдаме, защото ще умрем, да се оплакваме на всички: „Горкият аз, ще умра“, и да направим истинска трагедия. Другата възможност е да използваме всеки миг, за да бъдем щастливи и да правим онова, което наистина ни е приятно. Ако ни остава само една седмица, нека се порадваме на живота. Нека бъдем живи. Можем да кажем: „Ще бъда самия себе си. Вече няма да се старая да угаждам на другите. Няма да се интересувам какво мислят за мен. Какво ме засяга мнението на другите, след като ще умра след една седмица? Ще бъда самия себе си“.
Ангелът на смъртта може да ни научи да изживяваме всеки ден така, сякаш е последният в живота ни, сякаш няма да има утре. Можем да започваме всеки ден с думите: „Буден съм, виждам слънцето. Ще благодаря на слънцето и на всичко и всички, защото съм още жив. Още един ден, в който да бъда себе си“.
Така трябва да приемаме живота, на това ме научи ангелът на смъртта — да бъда напълно отворен, да зная, че няма от какво да се боя. И, разбира се, показвам на любимите си хора своята обич, защото това може да е последният ден, в който мога да ви кажа колко ви обичам. Не зная дали ще ви видя пак, затова не желая да се караме.
Ами ако се скараме жестоко и аз ви изпратя цялата си емоционална отрова, а вие утре умрете? Олеле! Мили Боже, Съдникът добре ще ме нареди и аз ще се чувствам виновен за всичко казано. Ще изпитвам вина и че не съм ви казал колко ви обичам. Любовта, която ме прави щастлив, е любовта, която мога да споделя с вас. Защо трябва да отричам, че ви обичам? Няма значение дали вие отвръщате на чувствата ми. Може утре да умра, вие също. Онова, което ме прави щастлив сега, е да ви покажа колко много ви обичам.