После един ден някой привлича вниманието ви и, отново използвайки словото, ви дава да разберете, че не сте глупави. Вие вярвате на казаното от този човек и сключвате ново споразумение. В резултат на това вече не се чувствате глупави и не се държите като такива. И обратно, ако вярвате, че сте глупави и някой привлече вниманието ви и заяви: „Да, наистина си най-големият глупак, когото някога съм срещал“, споразумението се подсилва и става още по-могъщо.
Да видим какво означава думата безгрешност. Безгрешност означава „без грях“. Безгрешен2 идва от латинското pecatus, което означава „грях“. Наставката im в „impeccable“ означава „без“, значи смисълът на цялата дума е „без грях“. Религиите говорят за грях и грешници, но нека видим какво Всъщност означава да грешиш. Грях е всяка постъпка срещу самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате срещу самите себе си, е грях. А вие действате срещу себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо. Да бъдеш без грях е тъкмо обратното. Да бъдеш безгрешен означава да не вървиш срещу самия себе си. Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или виниш.
От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо, свързано с морала или религията, в нещо свързано със здравия разум. Грехът започва със себеотхвърлянето. Това е най-големият грях, който човек може да извърши. Съгласно религиозната терминология себеотхвърлянето е „смъртен грях“, който води до смърт. Безупречността, от друга страна, утвърждава живота.
Да бъдеш безгрешен в словото си означава да не използваш словото срещу себе си. Ако ви видя на улицата и ви нарека глупав, привидно използвам словото си срещу вас. Но всъщност го използвам срещу самия себе си, защото ще ме намразите заради него, а вашата омраза няма да ми се отрази добре. Затова, ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си.
Ако обичам себе си, ще изразя тази любов при общуването с вас и тогава ще бъда безгрешен в словото си, защото постъпката ми ще предизвика подобна реакция. Ако ви обичам, вие също ще ме обичате. Ако Ви оскърбя, вие ще ме оскърбите. Ако съм ви благодарен, вие също ще ми бъдете благодарни. Ако се държа егоистично спрямо вас, вие ще ми отвърнете със същото. Ако използвам словото, за да ви направя магия, вие също ще ми направите магия.
Да бъдете безгрешни в словото си означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по посока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете безгрешни в словото, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова. Но сключването на такова споразумение е трудно начинание, защото са ни учили да правим тъкмо обратното. Лъжата е нещо привично в общуването ни с другите и, което е още по-важно, със самите нас. Ние не сме безгрешни в словото.
Силата на словото се използва напълно злонамерено в ада. Използваме словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Разбира се, използваме го и правилно, но не много често. Преди всичко използваме словото за разпръскването на личната си отрова — за изразяване на гняв, ревност, завист и омраза. Словото е чиста магия, най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу себе си. Планираме отмъщение. Създаваме хаос чрез словото. Използваме го, за да подклаждаме омраза между расите, между хората, между семействата, между нациите.
Злоупотребяваме със словото твърде често и така създаваме и увековечаваме ада. Чрез злоупотребата със словото осигуряваме падението си и се държим един друг в състояние на страх и съмнение. Тъй като словото е магията, която човек притежава, а злоупотребата със словото е черна магия, ние непрекъснато си служим с черна магия, без изобщо да съзнаваме, че словото е магия.
Ето например, имаше една жена — интелигентна, с много добро сърце. Тя обожаваше и обичаше безкрайно дъщеря си. Една вечер майката се върнала у дома след много тежък ден в работата — уморена, емоционално напрегната и със силно главоболие. Искала спокойствие и тишина, но дъщеря й пеела и подскачала щастливо. Момиченцето не си давало сметка как се чувства майка му, то живеело в собствения си свят, в собствения си сън. Чувствало се прекрасно и подскачало и пеело все по-силно и по-силно, изразявайки радостта и любовта си. Пеело толкова силно, че главоболието на майка му се засилило и в определен момент тя загубила равновесие. Погледнала ядосано красивата си малка дъщеря и казала: „Млъкни! Имаш ужасен глас. Не можеш ли просто да млъкнеш!“