Джесика хвана ръката на дъщеря си. Нямаше отговор на въпроса ѝ. Двете се обърнаха към огъня и се загледаха, докато пламъците поглъщаха оцелелите картини на Еди Кал.
Произведенията ти са мъртви, помисли си Ярдли. Надявам се, че скоро ще ги последваш и ти, да те вземат дяволите!
65.
Тара си легна и Джесика изпрати съобщение на Кейсън. Той отговори, че му е трудно да намери полицейски художник и може би чак на сутринта ще изпратят някого да говори с Ленард.
Ярдли легна в леглото си и изпи чаша мерло, за да ѝ помогне да заспи.
Наближаваше осем сутринта, когато я събуди телефонът ѝ, включен на вибрация. Джесика не си спомняше кога е заспала, но знаеше, че е сънувала. Все още беше облечена.
— Да? — сънено отговори тя.
— Джес — тихо каза Кейсън, — ще ти изпратя един адрес и бих искал да дойдеш тук.
— Какво е станало?
— Става въпрос за Ленард. Отидох да потърся полицейски художник и когато се върнах, Ленард го нямаше. Но го намерихме, като позвънихме на мобилния му телефон.
— Къде е?
— В дървена къща на Кримзън Лейк Роуд.
66.
Ярдли стоеше по средата на улицата и гледаше дървената къща. Въртящите се сини и червени светлини на патрулните коли проблясваха в ранното утро. Съдебните медици току-що бяха пристигнали, а криминалистите вече се суетяха около къщата. От време на време Ярдли виждаше яркия блясък на светкавица на фотоапарат.
Болдуин се наведе, мина под жълтата полицейска лента и се приближи до нея. Без да каже нищо, той се обърна към къщата и двамата дълго останаха там мълчаливи.
— Съвсем точно ли? — попита Ярдли.
Болдуин кимна.
— Да. Копирал е третата картина до най-малката подробност. Искаш ли да влезеш, преди да го изнесат?
— Не. — Тя видя, че двама криминалисти влязоха в къщата, понесли неща, които приличаха на кутии за риболовни принадлежности. — Кейсън, казах само на двама души за срещата ни с Ленард.
— На кого?
— Дилън Астър и Джуд Чанс. Чанс обаче ми се обади, когато излизах от рехабилитационния център за временно настаняване, и поиска нова информация по случая. Обади се веднага щом излязох, сякаш ме е наблюдавал.
— Ще го посетя — каза Болдуин, без да откъсва очи от дървената къща.
Очите на Ярдли се насълзиха и едва тогава тя осъзна, че е гледала къщата, без да мигне.
— Прибирам се у дома, Кейсън.
— Джес…
— Добре съм. Дилън се съгласи да отсрочим делото. Ще използвам трите дни. — Тя видя двама души от съдебна медицина да влизат с носилка в къщата. — Може би и повече.
Докато караше към къщи, Ярдли почувства болка, която не беше изпитвала отдавна. Нещо между чувство за загуба и физическо заболяване. Нещо, което караше тялото ѝ да усеща, че сякаш ще падне и няма да има сили да се изправи отново.
Ленард беше мъртъв заради нея. Защото тя беше разговаряла с него.
Главоболието се превърна в мигрена и не искаше да я остави на мира. Джесика спря пред денонощна аптека, купи си ибупрофен и още в колата изпи четири хапчета. Образът на третата картина непрекъснато се натрапваше в съзнанието ѝ. Джесика си представяше Ленард на мястото на черната фигура — с органи, хлъзгави от кръв, увиснал от тавана.
Ярдли съвсем беше объркала случая и не беше помогнала на никого. Нямаше причина да продължава. Искаше ѝ се да беше напуснала, както беше планирала.
Майкъл Закари по всяка вероятност щеше да бъде освободен, а все още не беше ясно кой е съучастникът му и какви са били мотивите му. А може би наистина беше невинен. Който и прокурор да поемеше делото, щеше да играе на гоненица с новите заподозрени, но случаят със Закари щеше да приключи. В мига, когато съдебните заседатели положеха клетва, възникваше нова опасност: той не можеше да бъде съден отново за същите престъпления. Ако Закари беше Палача от Кримзън Лейк Роуд — или единият от тях — той щеше да се измъкне безнаказано.
Ярдли отби встрани от пътя и започна да масажира слепоочията си. Имаше чувството, че мигрената ще пръсне черепа ѝ. Висок билборд до нея рекламираше скъпа водка. Слогънът гласеше: НЕКА НОЩТА НИКОГА НЕ СВЪРШВА, МИЛА.
Джесика си пое дълбоко дъх няколко пъти и отново се включи в трафика.
67.
Ярдли се върна вкъщи и видя черен мерцедес, спрял до тротоара пред дома ѝ. Тя зави по алеята за коли и слезе. На стъпалата на верандата седеше Анджела Ривър. Джесика седна до нея.