Ярдли го изчака да излезе, и погледна Кал. Той изглеждаше почти същият както преди две години, с малко по-прошарена коса на тила и около слепоочията.
Джесика изпитваше желание да му се разкрещи, да го замери с разни неща, да повика надзирателя и да му каже да го нарани по някакъв начин… но не можеше. Нуждаеше се от помощта на Кал и онова, което беше направил с Тара, трябваше да почака за по-късно.
Тя преглътна гнева си и се постара изражението ѝ да остане безучастно.
— Предполагам, че трябва да ти поднеса поздравления, задето все успяваш да отложиш екзекуцията си.
Еди леко вдигна рамене.
— Предстоят съдебни дела, заведени от различни състрадателни организации, а и новият губернатор е противник на смъртното наказание, но това е само отлагане на неизбежното. Красива си.
Забележката я отврати, но Ярдли не се издаде.
— Какво правиш тук, Джесика? Не мисля, че имам други фенове, които живеят в дома ти, нали?
Тя сплете пръсти на коляното си. Изглеждаше спокойна, въпреки че коментарът му я изпълни с ужас и отвращение по начин, за който не беше подготвена. Ярдли си пое дълбоко дъх, за да се отпусне, и каза:
— Трябва ми помощта ти.
Устните му се разтеглиха в усмивка. Еди примига бавно, докато я гледаше изпитателно.
— Сигурно си отчаяна, щом си дошла при мен.
— Така е.
— И какво ще ми предложиш в замяна?
— Нищо. Освен че ще внеса малко пари в сметката ти в затвора.
Той се изсмя.
— Не звучи много.
— Или ще ми помогнеш, или няма да ми помогнеш, Еди. Няма да те моля.
Кал си пое дълбоко дъх и се премести на стола. Веригите му издрънчаха и я накараха да си помисли за гърмяща змия.
— Бих отказал, ако беше някой друг, но е стимулиращо, че те виждам. Имам рисунки на теб в килията си. Искаш ли да дойдеш пак и да ги видиш?
— Не.
Той се вгледа мълчаливо в нея.
— Как е дъщеря ни?
Джесика трябваше да преглътне само за да направи някакво движение, но не отмести поглед встрани, нито му отговори троснато и грубо. Еди я изпитваше, за да разбере колко знае тя.
— Учи роботика в Университета на Лас Вегас и стажува във фирма, която има планове да я наеме на работа, след като Тара завърши. Ще бъде най-младият им инженер.
Еди леко наклони глава настрана.
— Държи ли се обезпокоително?
— Какво имаш предвид?
— Ако онова, което имам аз, е генетично заложено, досега тя би трябвало да покаже отличителни черти, които познаваш у мен.
— Тара изобщо не е като теб, Еди. Тя е щастлива. Или поне доколкото щастлива може да бъде, предвид всичко, което ти я накара да преживее.
— Ако си спомням правилно, ти се съгласи да се омъжиш за мен. Не сме ли виновни и двамата за страданията ѝ? Може би ти малко повече, защото не видя какъв съм? — Еди се ухили и усмивката му беше ужасяваща. — Какво ти трябва? — попита той.
— Спомняш ли си Сарпонг? Серията картини „Тъмните неща“?
— Да.
— Ти дълго време беше обсебен от тях. Не говореше за нищо друго. Така и не ми каза защо.
— Те докоснаха нещо у мен. Това рядко се случваше с чуждото изкуство, но все пак се случваше. Имах същата връзка с някои от творбите на Караваджо.
Ярдли кимна.
— Помня. Но не беше като със Сарпонг.
— Не беше. — Еди леко се наведе напред. — Става дума за убийството на Кримзън Лейк Роуд, нали? Прочетох много интересна статия в „Сън“.
— Познавам журналиста, който я написа. Всичко е точно.
— Да, сигурен съм. Той пише добре. С подробности. Има някои много сполучливи прозрения, които хвърлят светлина върху мотива на убиеца.
— Той винаги е писал така.
— Сигурен съм… В гласа ти има нещо, когато говориш за него. Спиш ли с него?
— Нямаш правото да ми задаваш такива въпроси.
— Но ти имаш правото да идваш тук когато пожелаеш и да искаш помощта ми?
Джесика не каза нищо и двамата се втренчиха един в друг.
— Това беше грешка — заяви тя и стана.
— Искаш да знаеш защо убиецът е вдъхновен от картините на Сарпонг, нали?
Ярдли се вгледа в него за миг и после отново седна.
— Да.
— Какво мислиш, че означават? Защо ги е нарисувал Сарпонг?
— Говорих с един професор по психиатрия, на когото имам доверие. Той се консултира с експерт по изкуството на двайсети век. Експертът каза, че картините са за морала и нашата съвест. За това, че еволюцията ни е дала способността да изключваме морала си, когато сметнем за удобно, и дори не съзнаваме кога се случва това. Сарпонг е бил биолог по професия, затова би имало логика тематиката на картините му да отразява еволюционни идеи.
Еди Кал се засмя.