Началникът на местната полиция Били Уилсън седеше зад бюрото си, ядеше сандвич с риба тон и пиеше кафе, когато Ярдли влезе в участъка. Той я видя, отхапа още една хапка и остави сандвича.
— Закъсняхте — каза Уилсън с пълна уста.
— Извинявам се. Трябваше ми малко време.
Той извади кафява папка и я хвърли на бюрото.
— Имената на всички някогашни съседи и приятели на семейство Джоунс. Можеше да ви ги изпратя по факса.
Тя взе папката и я разгърна. Имаше само седем имена.
— Трябва да ги посетя днес, ако все още са тук.
— Това са онези, които са още живи и не са се преместили. Първите трима работят. Написал съм адресите. Другите са пенсионери.
Ярдли прегледа досието. Тя всъщност искаше снимки на Боби Джоунс, брата на Сю Елън. Момчето, което беше видяло Тъкър Фар да отвлича сестра му и да се измъква безнаказано. Ако някой имаше мотив да отмъсти на Тъкър Фар и семейството му, това беше Боби Джоунс.
— Намерихте ли снимки на Боби Джоунс?
Уилсън поклати глава.
— Вероятно всички са били изхвърлени, когато баща им е умрял и той е отишъл в приемно семейство.
— Знаете ли къде може да е сега? Искам да говоря с него.
— Не знам. След разговора с вас се обадих на няколко места. Социалните служби са изгубили следите му, след като е избягал от третото приемно семейство. Няма присъди за престъпления, нито кредитни карти на неговото име. Не мисля, че иска да бъде открит. Ако е жив все още. Защо искате толкова отчаяно да говорите с него?
Ярдли стана.
— Благодаря много, началник. Благодаря.
Той вдигна рамене, докато отпиваше от кафето си.
— По дяволите, какво ли ме засяга това?
Първият в списъка беше мъж на име Реджиналд Перес. Той беше приятел на бащата на Сю Елън Джоунс. В бележката на Уилсън пишеше, че двамата са служили заедно в армията. Перес работеше в склад за товарни камиони. Когато Ярдли влезе в главния офис, завари двама мъже — единият с мръсен гащеризон, другият с риза и дънки. Те спряха да говорят и се втренчиха в нея.
— Търся Реджиналд Перес.
— Намерихте го — отговори мъжът с гащеризона.
— Казвам се Джесика Ярдли и съм прокурор от окръг Кларк. Може ли да поговорим насаме?
Другият мъж каза, че ще довършат нещо утре и излезе. Ярдли се приближи до бюрото. На стената имаше календар с голи жени и за месеца беше показана висока блондинка. Мазни отпечатъци от пръсти върху гърдите ѝ бяха изцапали снимката.
— Дойдох да говорим за Сю Елън Джоунс.
Перес се изненада за миг, но после седна зад бюрото.
— Отдавна не съм чувал това име. — Той извади тютюн за дъвчене от една табакера в джоба си и пъхна една щипка между бузата и венеца си. — Какво за нея?
— Проверявам някои неща в един от сегашните ни случаи. Свързан е с нея. Казаха ми, че вие сте били близък на семейството ѝ.
Перес кимна.
— Да. Баща ѝ ми беше добър приятел от дълго време. Играехме на покер у тях всеки петък. Сю Елън ни носеше ядене и пиене и ние ѝ давахме по четвърт долар. Баща ѝ каза, че не харчела парите. Спестявала ги. Беше добро хлапе.
— Тъкър Фар не е бил осъден за изчезването ѝ. Мислите ли, че той е виновен?
— Да, по дяволите, мисля! Знам го. Всички го знаят. Боби, братът на Сю Елън, е видял какво се е случило. Всички знаеха, че е Тъкър, но никой не направи нищо, мамка му! — Перес се изплю в чаша на бюрото. — Кажете ми, че копелето е мъртво.
— Не, не е мъртъв, но дъщеря му е изчезнала. Тя е на същите години, на които е била Сю Елън тогава.
Перес кимна.
— Ами, жалко за нея, но се надявам той много да се гърчи. — Перес пак се изплю. — Защо сте дошли всъщност? Тази гадост се случи много отдавна.
— Търся Боби Джоунс. Началникът на местната полиция Уилсън нямаше негови снимки и предполага, че всички семейни фотографии са били изхвърлени след смъртта на баща му. Боби влязъл в системата на приемните семейства и последното, което знаем за него, е, че е избягал, когато е бил на шестнайсет години.