Стомахът на Ярдли се сви, сякаш се беше качила на влакче на ужасите. Тя отвори на екрана на телефона си снимка на Джуд Чанс.
— Този ли беше репортерът?
Гейл взе очила от масичката за кафе и погледна снимката.
— Може би. Паметта ми вече не е като едно време.
Ярдли се почувства отчаяна. Беше толкова близо до разкриването на случая, но все не успяваше.
— Е, благодаря много. Повече няма да ви губя времето.
— Няма защо.
Джесика се изправи и помогна на Гейл да стане от дивана. Възрастната жена настоя да я изпрати. Стигнаха до вратата и Ярдли попита:
— Случайно да имате снимка на Боби? Началникът Уилсън нямаше.
— Да, имам една на двете деца на Хелоуин. Почакайте, ще я донеса.
Тя влезе в някоя от стаите. Дъждът тихо ромолеше по тротоара зад Джесика.
— Ето я — каза Гейл, когато се върна.
Ярдли взе снимката. Две деца с костюми за Хелоуин, хванати за ръка. Момче и момиче. Усмихваха се широко, но момчето имаше тъмни синини по врата и ръцете.
Ярдли я гледа само няколко секунди и веднага почувства, че пулсът ѝ се учестява. За малко не изпусна снимката. Коленете ѝ се подкосиха и трябваше да положи усилия да не се свлече на земята.
— Може ли да я взема? — попита тя.
— Да.
Джесика хукна в дъжда към колата си и допря телефона до ухото си, докато звънеше на Болдуин.
Отваряше вратата на колата, когато почувства силна болка в тила, а после нещо се уви около устата и носа ѝ и толкова се стегна, че Джесика не можеше да диша.
Ярдли се бореше. С едната си ръка се опитваше да бръкне в чантата си и да извади лютивия спрей, а с другата се мъчеше да стигне очите или лицето на нападателя.
Той я блъсна грубо в колата ѝ и чантата ѝ падна на земята.
Някакво вещество изгори ноздрите и гърлото ѝ и после пред очите ѝ се спусна мрак.
70.
Болдуин пристигна във Фрут Хайтс малко преди един следобед. Паркира пред магазин за хранителни стоки и изчака в колата си да стане време за срещата с Ярдли. Той потърка очи и изведнъж почувства умора в мускулите си, която не беше усетил дотогава. През изминалата нощ не бе спал много. Събуди се в два часа. Седна на верандата да пие кафе, докато чакаше изгрева. Не го беше правил от години.
Болдуин се обади в полицейския участък на Фрут Хайтс. Една секретарка му каза, че са повикали началника Уилсън. Болдуин остави името и номера си и помоли да предадат на Уилсън да му се обади, а после се облегна назад на седалката, затвори очи и заспа, докато дъждът барабанеше върху предното стъкло.
Събуди го вибрацията на телефона му. Болдуин се стресна и когато се огледа наоколо, не можа да разбере къде се намира. После си спомни, отговори на обаждането и смъкна страничното стъкло, за да влезе свеж въздух.
— Кейсън.
— Агент Болдуин? Обажда се Били Уилсън.
— Да, благодаря, че ми връщате обаждането.
— Всъщност се радвам, че се свързах с вас. Гейл Роудс ни се обади. Каза, че днес една прокурорка я е разпитвала за Боби Джоунс. Гейл излязла преди малко и видяла колата на прокурорката. Нея я нямало, а чантата ѝ била на земята. По-рано днес дадох адреса на Гейл на госпожа Ярдли. Колата и чантата са нейните.
Болдуин почувства, че сърцето му се свива.
— Какъв е адресът?
Къщата изглеждаше странно. Цветовете ѝ не бяха като на съседните къщи. Началникът на полицията Уилсън говореше по телефона, когато Болдуин паркира и слезе от колата. Джипът наистина беше на Ярдли. Кейсън посегна да отвори вратата, но се спря. Уилсън имаше кутия с латексови ръкавици в багажника на полицейската кола и Болдуин извади един чифт и си ги сложи. Отвори вратата от страната на шофьора и започна да търси.
Уилсън приключи разговора по телефона и се обърна към Кейсън:
— Колата е тук най-малко от три часа. От чантата ѝ, изглежда, не липсва нищо. Има портмоне, пари и две кредитни карти.
— Гейл видяла ли е нещо?
— Не. Сбогували се на вратата и малко по-късно излязла да вземе пощата си. Тогава видяла колата и чантата. Била показала на госпожа Ярдли стара снимка на Боби Джоунс и прокурорката поискала да я вземе. После побързала да си тръгне.
Болдуин опипа под седалките.
— Трябва да повикаме подкрепление да разпитат из квартала и да проверят дали някой не е видял нещо.
— В участъка сме само аз и заместникът ми.
— Ще се обадя на полицията на Лас Вегас и ще поискам да изпратят няколко души. Може ли да се обадите на Шерифската служба?