— Разбира се. — Уилсън избърса капките дъжд от лицето си. — Госпожа Ярдли може би обикаля града — каза с надежда той. — Дадох ѝ списък с адреси на познати на семейство Джоунс. Всички живеят наблизо.
Болдуин го изгледа.
— И е оставила чантата си на тротоара и е тръгнала пеша в дъжда?
Уилсън наведе глава.
— Ами, ще ви се обадя.
Болдуин претърси джипа, отстъпи крачка назад и се втренчи в колата. Сложи ръце на кръста си и огледа квартала.
Къде си, по дяволите, Джес?
71.
Лицето ѝ пламтеше.
Опита се да отвори очи, но клепачите ѝ не се подчиниха. И после започна болката — бавна и пулсираща. Появи се първо в тила ѝ и се разпространи във всички посоки. Силният пристъп на главоболие я разбуди напълно и Джесика най-после успя да отвори очи.
Присви ги, докато свикнат с мрака. Кожата около устата и носа ѝ пареше — там, където напоената с химични вещества кърпа беше притисната. Ярдли потърка инстинктивно лице, а после осъзна, че и пръстите ѝ ще се изцапат със същото вещество.
Тя забеляза оголената изолация на тавана и дървените греди, минаващи от едната до другата стена. Отдушниците също бяха оголени. Намираше се в мазе.
Някакъв звук привлече вниманието ѝ. Неясна, приглушена дума. Джесика си помисли, че устата ѝ може би е запушена и когато се е опитала да каже нещо, е чула собствения си глас. Но отвори уста и разбра, че не е това. Обърна глава и видя мъж, завързан с ремъци за метална носилка на колела до нея.
Тъкър Фар беше гол. Дебели кожени колани приковаваха ръцете и краката му за количката. Главата му беше увита няколко пъти с тиксо, което закриваше устата му. Беше се втренчил в Ярдли с широко отворени очи. Помъчи се да каже нещо и да се освободи от ремъците.
— Радвам се, че си будна — рече някакъв глас. — Искам да видиш това.
Джуд Чанс излезе от единия ъгъл на стаята, където дотогава беше седял на стол. Приближи се до носилката, сложи ръка върху нея и се вгледа в Тъкър. Беше с анцуг и престилка на касапин.
— Не го прави — каза Ярдли.
— О, вече е направено. Всичко тук е готово, нали, Тък?
Тъкър изкрещя, но през тиксото се чуха само приглушени стонове. Чанс сложи ръка на рамото му, сякаш го утешаваше, а после заби скалпел в мускулите му. Тъкър се развика и отново се помъчи да се освободи от ремъците.
— Всичко е наред, приятелю. Знам, че нямаш търпение да започнем. И това скоро ще стане, не се тревожи.
Ярдли се надигна и седна. Беше върху походно легло. Главата ѝ се замая и се наложи да се подпре с ръка на стената, за да не падне. Затвори очи и след няколко секунди отново ги отвори.
— Това няма да помогне, Джуд. Каквато и да е причината, няма да поправиш стореното.
Чанс се втренчи в нея за миг и се усмихна зловещо.
— Продължавам да мисля, че двамата с теб щяхме да сме страхотна двойка. Предполагам, че щеше да е много забавно да те опозная по-добре. — Той въздъхна продължително. — Аз не съм чудовище. Не съм като бившия ти съпруг.
— Хармъни мъртва ли е?
Чанс изгледа сурово Тъкър.
— Не знам. Тък, ти как мислиш? Може би искам да те накарам да я гледаш как умира? Но ще бъде бързо и тя ще е в безсъзнание. Много по-милостиво, отколкото ти постъпи със Сю Елън и другите, нали?
— Джуд, това не е начинът. Каквото и да мислиш, че са ти сторили, това няма да ти донесе покой.
— Покой? Ти шегуваш ли се? Мислиш ли, че той е дал покой на онова семейство? — извика Чанс и погледна Тъкър. — Боби Джоунс видял как отвличат сестра му пред очите му, докато тя е крещяла името му, а после гледал как баща му се пропива до смърт заради тази отрепка!
Той зашлеви силно Тъкър през лицето и Тъкър отново започна да се съпротивлява.
— Намерил си го, нали?
Чанс погледна Ярдли.
— Да, намерих го. Реших, че от тази история ще излезе хубава статия, а след това и бестселър, затова потърсих Боби. Открих го в приют за бездомни в Сан Франциско. Беше толкова надрусан, че дори не помнеше името си. Прекарах няколко седмици с него, опознах го, чух историята му. И точно когато си помислих, че мога да му помогна, той се самоуби. Остави бележка, в която се сбогуваше с мен. — Чанс поклати глава. — Знаеш ли какво е правил с момичетата този боклук? Искаш ли да разбереш какво са преживели, преди да умрат, Джей?
— Това не е начинът. Нека повикам ФБР. Той ще си плати.
— Как? С какво? Какви доказателства имаш, че е наранил някого?
Ярдли бързо огледа стаята, търсейки чантата си с лютивия спрей, но не я видя. Главата отново я заболя силно и в гърлото ѝ се надигнаха киселини. Тя се наведе напред и подпря с ръце главата си. Очите ѝ бяха толкова натежали, че не беше сигурна дали може да ги държи отворени. Сякаш се опитваше да се отърси от въздействието на приспивателни.