— Защо ще го правиш? Щом си открил Боби, сигурно си успял да намериш доказателства…
— Опитах се. Ако искаш вярвай, но този чекиджия си е свършил доста добре работата и е почистил след себе си. Предполагам, че е завързал тежести на труповете и ги е изхвърлил в езерото Кримзън. А може и първо да ги е залял с киселина. Никой не се гмурка там. А и дори да се гмурне, езерото е твърде голямо, за да го претърсят цялото. Може да извадим късмет и да намерим някоя и друга кост, но как ще ги свържат с него? Не могат. Ако не бях направил нещо, той щеше да продължи да убива.
— Не е твоя работа да убиваш заради него.
Чанс се изсмя.
— Все някога трябва да избереш, Джей. Кошмарът, който са преживяли онези семейства… Слушах история след история. Виждах семейства, които едва се държаха, докато гледаха снимки на мъртвите си деца… и реших, че повече няма да съм страничен наблюдател. Трябваше да направя нещо.
— И уби съпругата му? Справедливо ли е това? С какво го е заслужила?
— С много неща. Повярвай ми.
— А какво е направил Закари, за да лежи в затвора до края на живота си?
Чанс погледна часовника си.
— Извинявай, но малко бързам, Джей, иначе бих се опитал да те накарам да разбереш, честна дума. Всъщност мисля, че ще видиш нещата от моята гледна точка.
Чанс прекоси мазето, приближи се до една дървена врата и я отвори. Протегна ръка вътре и извади голяма картина. Донесе я, сложи я на статив и после внимателно я нагласи така, че Тъкър да я вижда ясно. След това измъкна сандъче с инструменти и сложи няколко остри ножа, няколко сатъра и хирургичен трион на земята до количката с носилката. Тъкър видя триона и отново започна да се съпротивлява. От носилката като дъжд закапа урина.
— Ха! Той се напика. — Чанс сграбчи Тъкър за косата и се наведе над него. — И Сю Елън ли се напишка от страх?
Тъкър се разрида.
Чанс сложи ръце на гърдите му, подпря брадичка на пръстите си и се ухили, докато гледаше как Тъкър плаче и се бори.
— Знаеш ли колко дълго чаках този момент, Тък? Колко често съм си го представял? Колко семейства ще се зарадват, когато им изпратя снимка на трупа ти и им кажа, че момиченцата им най-после ще могат да намерят покой?
— Хармъни жива ли е, Джуд? — попита Джесика.
— Може би — отвърна той, без да я поглежда.
— Тя е невинна. Трябва да я пуснеш.
— Не е невинна — отговори Чанс, без да отмества очи от Тъкър.
— Невинна е. Тя е жертва като Сю Елън. Ще сториш с нея същото, което той е сторил на онези момичета. С какво си по-добър от него?
Чанс скочи към нея с нож в ръката. Доближи го до лицето ѝ и Ярдли инстинктивно се дръпна назад и опря гръб в стената. Върхът на острието докосна гърлото ѝ. Чанс го натисна леко и тя почувства топла капка кръв.
— Аз изобщо не съм като него! — изръмжа той. — Изобщо!
Джесика преглътна.
— Плашиш ме, Джуд. Остави ножа.
Той не помръдна.
— Джуд, остави ножа — спокойно каза тя.
Чанс смъкна ножа и отстъпи няколко крачки назад.
— И аз имах сестра — Айви — каза той и погледът му стана унесен, докато си спомняше. — Един ден, на път за училище, тя изчезна. Ей така, изпари се. Пуф! Сякаш земята я погълна жива. — Чанс посочи Тъкър с ножа. — Някакво лайно като него сложи край на живота ѝ. Къде е справедливостта? Родителите ми са мъртви. Айви нямаше възможността да има деца. След като аз умра, ще я помни ли някой? Ще плаче ли някой за нея, Джей? — На лицето му се изписа решителност. Само мускулите на челюстта му се свиваха и отпускаха, докато гледаше Тъкър. — Не мога да направя нищо за Айви, но мога да сторя нещо за момичетата, които той е отнел от родителите им.
— Джуд — спокойно каза Джесика, — моля те, пусни Хармъни. Тя не е направила нищо, за да наказваш и нея.
Чанс се усмихна, сякаш не чу думите ѝ.
— Радвам се, че си тук да видиш това. Наистина се радвам. Мислех, че ще съм единственият, който ще му се наслади, но щом ти си тук, удоволствието ще е още по-голямо. — Той въздъхна шумно, докато гледаше Тъкър. — Е, мръснико, готови ли сме да започваме?
Ярдли погледна четвъртата картина, която изобразяваше най-голямо насилие от поредицата. На нея нямаше туника или бинтове. Само гола фигура, легнала по гръб. Вътрешностите бяха извадени и наредени върху трупа като планини на топографска карта. Очите и устата бяха зашити с дебела кожена връв или канап. Ръцете бяха отрязани, раните — зашити.