Ярдли тръгна по линолеума и когато стигна до плъзгащата се стъклена врата, отново спря и се ослуша. Не беше чула включване на двигател на кола и това означаваше, че Чанс я търси пеш. Можеше ли да го надбяга, ако го видеше? Не знаеше. А и повечето къщи и бунгала бяха изоставени. Може би наблизо нямаше никого, при когото да изтича и да помоли да се обади по телефона.
Тя бавно дръпна резето на вратата и я отвори — сантиметър по сантиметър, за да не вдига шум. Вратата се спря в нещо. Ярдли видя пръчка, широка колкото човешки пръст, пъхната между вратата и стената, за да не се отваря докрай. Наведе се, извади пръчката и я остави на пода. И после плъзна широко вратата.
Навън вече не валеше и нощният въздух беше топъл. Джесика излезе в задния двор и огледа улицата. Светеха само две къщи, и двете в края на улицата. Ярдли хукна по пътя. Остра болка пронизваше босите ѝ крака, докато тичаше по настилката, осеяна с камъчета и големи пукнатини.
Зад нея се чу шум. Джесика се обърна и видя Чанс, който изскочи между две бунгала. Погледна към улицата и я забеляза.
Тя побягна. Краката ѝ пламнаха, сякаш в тях течеше сярна киселина. Джесика бягаше с всички сили. Чанс викаше нещо. Тя не се опита да разбере какво.
Не откъсваше очи от светлините на къщите в края на улицата и не виждаше нищо друго. Те заемаха цялото ѝ полезрение, сякаш се беше изгубила в море от мрак и пред нея току-що се бяха появили светлините на кораб.
Чанс се приближаваше.
Ярдли хукна към първото бунгало и натисна бравата, но беше заключено. Обърна се, за да побегне към следващото. Чанс я настигаше.
Тя скочи от десния край на верандата и се втурна към задната страна на бунгалото. Нямаше ограда и Джесика хукна през задния двор, където имаше само пръст. Заобиколи и отново излезе на улицата. Чуваше дишането на Чанс.
Ярдли не можеше да бяга вечно, а и не знаеше дали наблизо има хора. Просто тичаше, надявайки се, че може да срещне някоя кола.
Краката ѝ се уморяваха, гърдите ѝ горяха. Чанс също дишаше задъхано зад нея и Ярдли не знаеше кой от двамата ще се предаде пръв.
И после се замисли за Тара. Как дъщеря ѝ израства в свят, където са живи хора като Еди Кал, Уесли Пол и Джуд Чанс, но майка ѝ е мъртва. Джесика не се съмняваше, че ако умре тук, Тара ще се обърне към Еди Кал за утеха. Въпреки чудовищните му престъпления, той ѝ беше баща. Джесика не можеше да позволи това да се случи. Трябваше да остане жива заради Тара.
Тя спря и се обърна с лице към Чанс. Беше останала без дъх, потта се стичаше по лицето и врата ѝ, а гърдите ѝ се повдигаха и отпускаха учестено. Ярдли вдигна ножа. Чанс се ухили самодоволно и хукна към нея. Тя стисна ножа по-силно и се подготви.
Иззад ъгъла изрева мотор на кола и гумите изсвириха.
Черният мустанг на Болдуин блъсна Чанс в хълбока. Чанс изхвърча във въздуха, превъртя се и падна на улицата. Болдуин изскочи от колата с извадено оръжие.
— Да видя ръцете ти! Веднага!
Чанс се мъчеше да се изправи. Изохка, когато се надигна на колене, и изплю храчка кръв на земята. По челото и бузите му се стичаше кръв. Той седна на пътя, дишайки тежко, и се втренчи в Болдуин, а после погледна към Ярдли.
— Тъкър трябва да умре — задъхано каза Чанс.
Тя не отговори.
— Знаеш, че той трябва да умре. Позволи ми да го убия и след това може да правиш с мен каквото искаш. Не ми пука. Ще получиш пълните ми самопризнания. Но Тъкър трябва да умре.
— Съжалявам, Джуд, това няма да се случи днес — каза Кейсън.
Чанс си пое дълбоко дъх няколко пъти и се подпря на ръцете си.
— Имаш ли сестра, агент Болдуин? Аз имах. Ами ако той беше направил на сестра ти онова, което е сторил на Сю Елън, или онова, което е направил някой болен извратеняк на сестра ми? Какво щеше да му направиш?
Болдуин поклати глава.
— Каквото и да исках да му направя, нямаше да включва дъщеря му. А сега избирай — искаш ли да живееш, или не? Ако искаш да живееш, легни на земята и разпери ръце.
Двамата се втренчиха един в друг за миг, а после Чанс легна.
— Обърни глава наляво, Джуд.
Чанс се подчини. Болдуин заби коляно в гърба му и дръпна ръцете му зад гърба. Прибра оръжието си в кобура и му сложи белезници.
— Тъкър трябва да умре, Джесика! — извика Чанс. — Трябва да умре! Не го оставяй да се измъкне! Не можеш! Той ще продължи да убива. Знаеш, че съм прав. Тъкър трябва да умре!
74.
Парамедиците прегледаха Джесика, по тя отказа да отиде в болницата, въпреки че белите ѝ дробове горяха с всяко поемане на дъх. Ярдли предполагаше, че Чанс е използвал хлороформ, за да я упои, но един парамедик ѝ каза, че хлорът може да има същия ефект, но и че изгаря дробовете, затова тя трябва да се лекува.