Болдуин се приближи до нея.
— Ще те закараме в болницата.
— Нищо ми няма. Искам само да се прибера вкъщи.
— Съжалявам, отиваш в болницата. Ако трябва, ще те арестувам.
Ярдли погледна към полицейската кола, в която беше Джуд Чанс. Той седеше неподвижно, приковал очи в тях. Един полицай се настани зад волана и колата потегли. Вече бяха откарали Тъкър с линейка до най-близката болница. Болдуин каза, че натам са се отправили помощник-шерифи, които да вземат показанията му.
— Къщата е била на дядото на Тъкър.
Ярдли кимна.
— Така и предположих.
— Според теб защо го е правил тук? На Кримзън Лейк Роуд и в къщата на дядо си?
Джесика дишаше дълбоко и ѝ беше трудно да говори.
— Тъкър е използвал къщата като затвор за момичетата. Труповете им изхвърлял в езерото.
Болдуин си пое дълбоко дъх.
— В такъв случай предполагам, че е по-поетично да бъде убит тук. Трябва да кажа, че не виня Чанс. Проверих онова, което каза. Вярно е. Айви Чанс изчезнала, когато била на дванайсет, и така и не я открили. Ако някой направи такова нещо на сестра ти… Не знам. Не знаеш какво ще направиш, докато това не се случи, но всеки би търсил възмездие, макар и да не е срещу прекия извършител. — Той седна до Ярдли на бронята на линейката. — Чанс е прав за едно — не е справедливо. Не е честно Кати, Хармъни и Сю Елън Джоунс да умрат, а Тъкър да живее. Но такъв е животът, нали? Няма нищо общо със справедливостта.
Ярдли се втренчи в къщата.
— Не, няма. — Тя погледна Болдуин. — Трябва да тръгвам.
— Къде?
— Може ли да взема колата ти?
— Какво? Какви ги говориш? Отиваме в болницата.
Джесика устоя на погледа му и тихо каза:
— Първо трябва да видя един човек, Кейсън. Моля те.
— Кого?
Ярдли протегна ръка към него.
— Моля те.
Болдуин не помръдна няколко секунди и после измърмори:
— Мамка му! — Пусна ключовете в ръката ѝ и добави: — Ще се върна с някой от помощник-шерифите. Но трябва да ми кажеш къде отиваш…
— Не, но ще ти се обадя, когато приключа.
Ярдли паркира колата малко по-далеч от дома на Анджела Ривър. Все още беше леко замаяна, но това не ѝ пречеше да шофира. Кожата около устата ѝ пареше, зачервена. Кашляше непрекъснато. Щеше да отиде в болницата, но по-късно.
Джесика се приближи до къщата. Никъде не светеше. Тя надникна през прозореца на гаража и видя само една кола — на Закари.
Опита се да отвори входната врата и няколко прозореца, докато накрая не откри отворен прозорец до задната врата. Вдигна го. Не се включи аларма. Беше достатъчно широк, за да се провре.
В къщата беше тихо и спокойно.
Ярдли провери дневната и после отиде в спалнята. На пода и леглото бяха разхвърляни дрехи. Някой набързо си беше събрал багажа.
Тя затвори очи и се облегна на рамката на вратата. Извади телефона си и се обади на Болдуин.
— Тъкмо щях да ти звъня — каза той.
Джесика разтри врата си, опитвайки се да облекчи болката, която се разпространяваше по цялата ѝ глава.
— Разпита ли вече Чанс?
— Първо го оставих да се поизпоти малко. Ти къде си?
Тя не обърна внимание на въпроса му.
— Ще си бъда вкъщи. Ако искаш да вземеш колата си, ела, или ще ти я докарам утре.
— Наистина ли няма да ми кажеш къде си в момента?
Ярдли огледа леглото на Анджела Ривър.
— Няма нищо за казване. Исках само да проверя нещо. А сега си отивам вкъщи, Кейсън. Кажи на полицаите, че може да вземат свидетелските ми показания утре сутринта.
— Добре — озадачено отговори той. — Ще намина. Виж, хм, добре ли си, Джес? Искам да кажа, че това е голямо…
— Добре съм. Трябва ми само малко почивка. Благодаря още веднъж.
— Е, след няколко часа ще дойда и ще отидем в болницата.
— Лека нощ.
Ярдли затвори и установи, че няма сили да стои права. Свлече се на пода с гръб, опрян във вратата, доближи колене до гърдите си и уви ръце около краката си. Вратата на дрешника беше отворена и на пода бяха разпилени няколко предмета. Някои от гривните на Анджела бяха на нощното шкафче. До леглото беше паднал ръчен часовник.
След няколко минути Джесика се изправи и излезе от къщата.
75.
У тях беше тъмно, когато се прибра. Тара спеше.
Джесика реши да не ѝ разказва всичко. Дъщеря ѝ щеше да научи сама достатъчно, но в интернет щяха да бъдат пропуснати някои подробности, и Ярдли нямаше да ѝ ги каже. Не беше необходимо Тара да си представя майка си заключена в тъмно мазе в безсъзнание.