Болдуин пристъпи към него. Лицата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго.
— Кълна се, Лукас, ако разбера, че лъжеш, лично аз ще те арестувам!
— Остави ме на мира, по дяволите! И не си и помисляй дори за секунда да ме заплашваш, момче! Нося тази значка, още откакто ти си изстисквал пъпките си в часа по физкултура.
Болдуин го гледа втренчено още малко и после пак натисна аварийния бутон, за да тръгне асансьорът.
Вратите се отвориха и Кейсън слезе.
— Хайде да приключваме по-бързо.
Гарет кимна на полицая, който беше на пост пред стаята на Чанс, и отвори вратата.
Джуд Чанс лежеше в болничното легло, с цигара в ръка. Не я беше запалил. Само почукваше с нея по бедрото си. Китките и глезените му бяха оковани с белезници на дълги вериги за металната рамка на леглото. Беше се втренчил в една точка в стената и дори не мигна, когато двамата влязоха.
Болдуин последва Гарет в стаята. Чанс ги погледна и устните му бавно се разтеглиха в усмивка. Той вдигна цигарата и попита:
— Имате ли запалка?
— Пушиш ли? — попита Гарет.
— Всъщност не, но вероятно ще пропуша, тъй като от сега нататък предимно ще седя затворен в килия.
— Значи знаеш, че отиваш в затвора? — попита Болдуин.
— Разбира се, че знам. Разполагате с всички доказателства, за да ме осъдите. Най-малкото за смъртта на Ленард, ако не за друго. Това беше глупаво от моя страна. Прибързах. Но, хей, ние имахме джентълменско споразумение, а той ме предаде. А и не знаех какво и колко знае за мен. Може да е видял колата ми на тръгване. Не можех да рискувам.
— Защо го накара да се обади в полицията?
— Ти ми кажи — ухили се Чанс.
— Искал си да мислим, че Хармъни е избягала от дома си, но защо? Какво значение има, ако вече е мъртва?
Чанс пъхна цигарата между устните си.
— Мамка му, ама вие все още не знаете за какво става дума, нали?
— Жива ли е Хармъни, Джуд? Ако е жива, кажи ми къде е, и се заклевам, че ти само ще спечелиш от това. Веднага ще се обадя на прокуратурата да сключим писмено споразумение. Ще се спасиш от смъртно наказание. Но само ако я намерим жива.
Чанс се облегна назад и се втренчи в тавана.
— Няма да получа смъртно наказание, агент Болдуин. Не и след като излязат наяве всички гадости, от които се е измъкнал Тъкър. Ще ми дадат доживотна присъда, може би дори с условно предсрочно освобождаване, само за да не допуснат всичко това да стигне до медиите.
Болдуин и Гарет се спогледаха.
— Защо избра този случай, Джуд? — попита Болдуин. — Като репортер сигурно си разследвал и други случаи на изчезнали лица. Какво в случая със Сю Елън те накара да преминеш границата? Не може да е било само заради сестра ти.
Усмивката на Чанс помръкна.
— Разбрах какво прави с тях. Тъкър е сексуален садист. Обича жертвите му да страдат, затова е подлагал момичетата на болка, каквато вие и аз не можем дори да си представим. Сестра ми непрекъснато беше пред очите ми… Знаех, че трябва да направя нещо, защото вие не правехте нищо, по дяволите!
— Разбра ли какво се е случило със Сю Елън?
Чанс кимна и се загледа в празното пространство.
— Тъкър я е държал няколко месеца в къщата на дядо си на Кримзън Лейк Роуд. Обикновено държал момичетата само по няколко седмици. Но у Сю Елън имало нещо, което той… харесвал повече, отколкото у другите.
— Разбра ли как е умряла? — попита Гарет.
— Какво значение има как е умряла? Мъртвият си е мъртъв. Жалко, че не мога да кажа същото за Анджела, нали?
— Какво се случи с нея?
— Нали разбираш — когато сърцето ти препуска и не можеш да мислиш за нищо друго освен за това, което се случва в момента, някои подробности просто ти убягват. Спринцовките бяха пълни догоре. Достатъчно, за да убият някой як като вол футболен защитник. Кой би могъл да предположи, че Анджела Ривър ще оцелее? Мисля, че метаболизмът при всеки е различен. Но щеше да е хубаво да я видя мъртва.
— Защо? Какво ти е направила?
— Не е тя, а Майкъл Закари. Исках той да страда. Познайте кои са били съседите на Тъкър на Кримзън Лейк Роуд? Феликс и Ана Закари. Майкъл Закари бил на седемнайсет, когато видял там Сю Елън. Знаел е, че я държат в онази къща, но не е направил нищо, мамка му! Той лъже най-безсрамно, без да му мигне окото. Много добре знае кой е Тъкър Фар. Двамата са били приятели и Закари го е прикривал години наред. Добрият доктор ще си получи заслуженото. Той трябваше да е третата картина, но реших, че е достатъчно да му изкарам доживотна присъда. Още щом го осъдеха, вие нямаше да ме търсите повече. — Чанс поклати глава. — Но стават и издънки, нали?