— Как разбра, че Закари е знаел за Сю Елън?
— Едно момиче успяло да се спаси от лапите на Тъкър. Така и не съобщила на полицията, но аз я открих. Тя каза, че веднъж се опитала да избяга. Видяла Закари на двора. Помолила го за помощ и той я прибрал в дома си. Обещал, че ще се обади на ченгетата, но вместо това повикал Тъкър.
— Глупости.
— Ако искаш, вярвай. Не ми пука. Само ти предавам какво каза тя. Не лъже. Негодникът е знаел точно какво става. — Чанс погледна към изключения телевизор. — По някакъв начин Закари е бил съучастник. Не мога да го потвърдя, но се обзалагам, че е така. Ето кого ще освободи и ще върне в обществото Джесика, агент Болдуин. Закари и Тъкър си живеят волно и свободно, докато всичките тези момичета лежат в гроба, а аз съм натикан в килия. Това ли е правосъдие според теб?
Гарет смаяно поклати глава.
— Разиграваш някакви жалки сцени в момента. Не чувстваш ли поне някакво угризение заради всички гадости, които си извършил? Хармъни беше само на четиринайсет.
— Тя умря в безсъзнание без да изпита абсолютно никаква болка. Гарантирам ви, че Тъкър я е насилвал и измъчвал от мига, в който е излязъл от затвора. Аз постъпих милостиво. Знаете ли, че са викали социалните служби осем пъти заради Кати Фар? Тя е излизала с наркомани и ги е пускала да живеят в дома ѝ. Осем пъти, а вие не се опитахте да измъкнете Хармъни от онази къща! Мамка му! Стореното от мен продължи една минута. А вие я оставихте да се мъчи и да страда години.
— Но Кати Фар не е имала интимна връзка със Закари, нали? — попита Болдуин.
Чанс почука с цигарата по крака си.
— Не. Аз монтирах онази снимка. Надявах се, че Фар ще убие Закари, но той е голям страхливец. Ами фалшивите обаждания от телефона на Майкъл до Кати? Лесна работа за една фирма в Канада — само срещу петстотин кинта. Фасулска работа. Особено след като ти и Джес сте толкова глупави, че не проверихте дали са истински, преди да ги използвате като доказателства.
— Това не е глупост, а доверие. Джесика ти вярваше.
— Е, да. Предполагам, че ще си вземе поука.
Болдуин поклати глава. Имаше само още един въпрос.
— Защо Сарпонг?
— Майка ти ми каза в леглото, че го харесва, затова. И няма да кажа нищо повече. Искам адвокат.
77.
Тъкър Фар наблюдаваше как медицинската сестра проверява шевовете на рамото му. Щипеше го. Той прокара пръсти по мястото и си помисли, че е като цип. Скалпелът, който онзи психар заби в него, беше толкова остър, че лекарят каза, че е извадил късмет, че не е проникнал по-надълбоко.
На няколко пъти Тъкър се оплака, че го боли. Казаха, че ще му влеят интравенозно демерол.
— По-късно ще дойда да видя как сте — рече сестрата.
Тя излезе и той намести глава върху възглавницата. Взе дистанционното, за да включи телевизора.
Кати и Хармъни, помисли си Тъкър.
Мамка му!
Е, поне две гърла по-малко, които да изхранва. Наложи се да се ожени за Кати, защото тя забременя, а той нямаше къде да отиде. Нямаше сватбена церемония. Казаха му, че са женени законно само защото са живели дълго време заедно и Кати е подала някакъв документ за пенсия по инвалидност и ги е вписала като съпруг и съпруга.
Хармъни… Хармъни щеше да му липсва. Тя не го посети в затвора и Тъкър се усмихна, щом си представи изражението ѝ, когато се върна у дома.
— Ти ме забрави за цели дванайсет години, но сега вече никога няма да ме забравиш — каза ѝ той през вратата, когато Хармъни се заключи в банята първата вечер.
Жалко за нея. Но Хармъни и без това порастваше за вкуса му. Имаше едно момиче, с което тя се мотаеше понякога… Как ѝ беше името… Ума. Тъкър беше наблюдавал как с Хармъни си играят по бански с маркуча в задния му двор. Ума имаше лунички по раменете. Но само там.
Вратата се отвори и в стаята влезе друга медицинска сестра. Тъкър видя татуировките на ръцете ѝ и се втренчи в тях.
— Някой е поръчал болкоуспокояващо — каза тя.
— И още как.
— Дай си ръката — каза сестрата и извади спринцовка и шишенце.
— Казаха, че ще ми направят вливка.
— Тя ще ти подейства чак след една минута. Помислих си, че искаш веднага да те отпусне.
Той се ухили.
— Правилно си помислила. — Тъкър изпусна дълга въздишка. — Имах ужасно скапан ден.
— Така ли? Какво се случи?
— Не чу ли?
Сестрата поклати глава.
— Смяната ми току-що започна.
— Ами, ще чуеш. Бях заложник на някаква болна откачалка.
— Наистина ли?