Малкото студио на Анджела се намираше в предградията на Лас Вегас. Джесика надникна през прозореца и видя десетина души в различни пози върху рогозки за йога. Анджела Ривър се разхождаше между тях и от време на време помагаше на някого да се разтегне или му казваше нещо. Ярдли огледа паркинга. Очакваше да види някой помощник-шериф да седи в необозначена кола, но там нямаше никого. На Ривър би трябвало да ѝ бъде назначена охрана най-малко няколко дни. Ако Палача мислеше, че тя би могла да го разпознае, той можеше да се върне, за да довърши започнатото.
Ярдли изчака часът да свърши и влезе вътре. Анджела Ривър говореше с една ученичка, когато видя Джесика и ѝ помаха. Щом приключи разговора, отиде при нея.
— Радвам се, че дойдохте. Но пропуснахте урока.
— Исках само да видя как сте. Държите ли се?
Ривър повдигна рамене.
— Ами… държа се, доколкото мога. Приятелят ми Майкъл каза, че снощи съм плакала на сън. — Тя се усмихна смутено. — Но, хей, можеше да е много по-лошо, нали?
Ярдли се вгледа в нея. Ривър не изглеждаше толкова уверена и изпълнена с енергия както първия път, когато се видяха. Травмата явно вече ѝ се отразяваше.
— Анджела…
— Анджи. Приятелите ми ме наричат Анджи.
— Анджи, познавам отличен специалист по травми. Препоръчвам я на много жертви и тя наистина им помага.
— Аз не мисля за себе си по този начин. Като жертва. Освен това се занимавам с йога и медитация. Не съм сигурна дали един психиатър ще направи повече, отколкото аз мога да направя сама. — Анджела въздъхна и взе една забравена рогозка. — Е, искаш ли нещо за пиене? Имам чай от гъба комбуча. Силен е и с приятен вкус на алкохол.
— Не, благодаря. Трябва да се връщам при дъщеря си. Наистина исках само да проверя как си. — Джесика погледна към голямата снимка в рамка на гуру в роба — азиатец със сърдечна усмивка и жълт шарф на рамото. — Назначиха ли ти охрана от Шерифската служба? Един помощник-шериф трябва да те наблюдава известно време.
— Не. Никой не каза нищо.
Ярдли кимна.
— Ще им се обадя и ще ги накарам да изпратят някого.
Ривър отвори широко очи и Ярдли разбра грешката си.
— Мислиш… мислиш, че той ще ме нападне пак?
— Това е само предпазна мярка. На всеки в твоето положение, който е оцелял при нападение и извършителят не е заловен, се назначава охрана за няколко дни.
Ривър скръсти ръце на гърдите си.
— Хм. Майкъл е нощна смяна. Аз… не искам да оставам сама. Искаш ли да отидем някъде и да пийнем нещо истинско? Моля те?
Думата „моля“ беше изречена толкова искрено, че Джесика нямаше как да откаже.
Близо до студиото се намираше виненият бар „Черната врата“. Анджела прегърна собственичката и прошепна нещо в ухото ѝ. Жената ги настани на маса до прозорците.
— Тя беше моя ученичка — каза Ривър, когато седнаха. — Пиян шофьор блъсна съпруга ѝ. И тя мина през ада. — Анджела потопи хапка хляб в малка купичка със зехтин, сложена на масата.
Собственичката донесе две чаши червено вино и сирене с грозде. Виното имаше лек вкус на дъб, беше рядко и скъпо.
— Омъжена ли си? — попита Анджела.
— Не.
— Разведена?
Джесика кимна.
— Вече станаха седемнайсет години.
— Много време. Искаш ли да се омъжиш пак?
Ярдли поклати глава.
— Не.
— Аз никога не съм се омъжвала. Всъщност Майкъл е втората ми сериозна връзка. И вторият мъж, при когото се преместих да живея. Честно казано, понякога имам чувството, че от това няма да излезе нищо. — Ривър замълча и отпи глътка вино. — Сигурна съм, че ми изневерява. Трябва да го зарежа, но не искам да съм сама. Нямам достатъчно воля, нали?
— Изобщо не мисля така.
Анджела преглътна сълзите си. Отмести поглед встрани, но Джесика забеляза, че очите ѝ блестят.
— Извинявай, че те натоварвам с проблемите си — познаваме се едва от скоро.
— Всичко е наред, Анджи. Нямаше да съм тук, ако не исках да те изслушам.
Ривър поклати глава.
— Да останеш с някого, защото се страхуваш да си сама… Не знам как иначе може да се нарече това, освен слаба воля. Чувствам се ужасно глупава. — Не можеше повече да сдържа сълзите си. — Много ми е неудобно. Трябва да си вървиш. Не си длъжна да седиш с толкова съсипан човек като мен.
— Анджи, това е…
— Не, моля те, върви си. Аз съм пълен провал.
Джесика се поколеба за миг, но каза:
— Аз бях омъжена за сериен убиец.
Ривър я изгледа мълчаливо, докато сълзите все още се стичаха по бузите ѝ, и после избухна в смях. Ярдли не каза нищо. Не искаше да споделя това, но думите някак сами се бяха отронили от устата ѝ. Изпита странно чувство, когато ги каза на глас. Тя никога не говореше за това.