— Ами ти? Можеше да умреш от рицина. Заслужаваше ли си да умреш?
— Да. Но знаех, че няма да умра. Разредихме го достатъчно. Полицаите помислиха, че количеството е същото като при Кати Фар, защото Джуд остави еднакви празни спринцовки в двете къщи. Дълго време проучвах въпроса и научих, че в лабораториите не могат да установят точните количества рицин в тялото, ако не отрежат парченце от черния дроб, а аз определено нямаше да им позволя да направят това с мен.
Сю Елън въздъхна дълбоко. Двете се умълчаха и се заслушаха във вълните, които се плискаха в брега.
Ярдли отпи от питието си и без да я поглежда, попита:
— Истина ли е онази история за мъжа от „Ангелите на Ада“ и сделката за наркотици в пустинята? И наистина ли не можеш да имаш деца? Изобщо казала ли си ми нещо вярно?
Сю Елън дълго мълча, преди да отговори.
— Онзи ден, когато дойде у нас, когато мислеше, че ще се самоубия — наистина мислех да го направя. Изпих виното и се нагълтах с хапчета, защото вече не издържах, Джес. Онова, което ми стори Тъкър, беше преди близо две десетилетия, но когато затворя очи, аз все още съм там, в мазето. Имам чувството, че се опитвам да разплета някаква бъркотия, която не може да бъде разплетена. Помислих си, че вероятно ще е по-добре да сложа край на живота си и веднъж завинаги да приключа с всичко. Затова те повиках, надявайки се, че… Знам ли — че ще ме разубедиш. Освен Джуд, ти си единственият човек в живота ми, на когото му пука за мен. Сълзите ми бяха истински, болката беше истинска и ти ми помогна да го превъзмогна… Приятелството ни беше истинско.
Отново настъпи мълчание. Чуваше се само плискането на вълните в брега.
— Полицията тук ли е? — попита Сю Елън.
— Чакат ме да те идентифицирам. ФБР има заповед за екстрадирането ти.
— Не можеш да им позволиш да ме приберат, Джес. Няма пак да живея в клетка. Веднъж вече Тъкър ме затвори и аз никога повече няма да се върна там.
— Какво да направя? Оставяш ли ми някакъв избор?
— Няма да се предам. Имам пистолет. Ще стрелям, докато се опитвам да избягам.
— В такъв случай няма да живееш и пет секунди. Какъв ще е смисълът, че надживя Тъкър, ако умреш тук, на някакъв плаж?
Сю Елън се вгледа в океана и дълго мълча.
— Мисля, че не трябва да напускаш работа. Бягството в онова градче няма да ти помогне. Аз бягах дълго време, но не можеш да избягаш, Джес. Това не спира да те преследва.
Бризът се усили и косата на Сю Елън се развя пред лицето ѝ. Ясните ѝ очи и разноцветните ѝ татуировки сякаш затанцуваха на слънчевата светлина.
— Отмених продажбата на къщата. Приех предложението на прокуратурата да стана прокурор в „Особени случаи“. Ще ми позволят да избирам кои дела да поемам, без никой да ме следи.
Сю Елън кимна.
— Това е хубаво. Радвам се, че няма да бягаш. Наистина. — Тя затвори очи, отпи от питието си и остави чашата. — Но трябва да ме пуснеш да си вървя.
— Не мога — отчаяно каза Ярдли.
Сю Елън я погледна и промълви:
— Джесика, трябва да ме пуснеш.
— Моля те, не искай това от мен.
— Искаш ли да чуеш какво ми стори Тъкър? Да ти кажа ли как всяка нощ чувам стъпките му и знам какво ще ми се случи? Как го умолявам: Моля те, моля те, не, недей отново, моля те… а той да се смее? Тъкър се смееше, когато го молех. — По лицето ѝ потекоха сълзи, но на устните ѝ се появи усмивка. — Накрая обаче вече не се смееше.
— Не мога да те пусна. Трябва да оставиш пистолета и да дойдеш с мен. Ще те убият, ако видят, че носиш оръжие.
— Няма да стане. Трябва да избереш. Сега ще стана и ще си тръгна, а ти ще ме оставиш да си вървя, или ще им се обадиш да дойдат. Но ако дойдат, аз ще умра.
— Недей, не го прави! Не умирай тук! Моля те!
Сю Елън стана.
— Иска ми се да се бяхме срещнали при други обстоятелства, Джесика. Не всеки ден срещаш сродна душа, нали?
— Недей…
Сю Елън хвана с две ръце лицето ѝ и нежно я целуна по устните.
— Красива си. И си много по-силна, отколкото мислиш. Един ден строшеното ти сърце ще заздравее.
Тя се отдръпна от нея и Ярдли пусна ръката ѝ.
— Не сродни души — каза Джесика и Сю Елън се обърна и я погледна. — Не сродни души, а… души близнаци.