Анджела престана да се смее и се втренчи в нея. Усмивката ѝ бавно помръкна.
— Сериозно ли говориш?
Джесика кимна и отпи от виното си.
— Ако искаш да сравним чий живот е по-голяма катастрофа, мисля, че аз трябва да получа наградата.
— Кой беше съпругът ти?
— Еди Кал. Сега чака изпълнението на смъртната си присъда.
— Еха! Предавам се, ти ме победи.
— О, щом съм те победила, нека да ти кажа с кого заживях след Еди. Може да спечеля всички места в конкурса „чий живот е по-голям провал“. — Ярдли се вгледа в отраженията на светлината в чашата си. — Никога не съм умеела да си подбирам мъже.
— Добре дошла в клуба. Преди Майкъл се срещах с един тип от „Ангелите на Ада“.
— И как беше?
Анджела повдигна рамене.
— Отначало беше забавно. Вероятно не трябва да казвам това на един прокурор, но веднъж той ме заведе на голяма наркосделка с някаква мексиканска банда. Картел или нещо подобно. Беше като във филмите. Десетина типове с оръжия, застанали насред пустинята, проверяваха куфари.
— Наистина ли?
Ривър кимна.
— Трябва да призная, че никога не съм била по-уплашена и в същото време по-развълнувана. — Тя се огледа наоколо и прошепна: — След като всички си тръгнаха, правихме секс там, на мотора му.
Ривър се изкикоти и Ярдли се усмихна.
— На мотора му?
— Да. По едно време паднах и си помислих, че развалих всичко, но той скочи върху мен. Беше същински звяр в това отношение.
— Какво стана с него?
— Отиде в затвора, разбира се — въздъхна Анджела. — Как иначе можеше да завърши тази история? — Тя вдигна чашата си за наздравица. — Да пием за срещите с истински задници. Времето, прекарано с тях, е забавно, докато не свърши всичко.
Джесика се усмихна. Двете чукнаха чаши и Анджела направи знак на собственичката да донесе още вино.
10.
— Съпругът на Кати Фар се обадил в отдел „Изчезнали лица“ в Шерифската служба. Няма да повярваш какво е казал.
Болдуин говореше тихо и Ярдли грабна химикалка и купчина листове от края на бюрото си. Тя чуваше трафика като движение по магистралата.
— Не бил виждал четиринайсетгодишната си дъщеря от предишния ден. Хармъни Фар. Не отговаряла на мобилния си телефон. Никога не била бягала от дома си и това определено не било типично за нея.
Сърцето на Ярдли започна да бие по-бързо.
— Идвам с теб.
— Не мисля, че идеята е добра, Джес. Не точно сега. Ами ако този тип е убил жена си, а сега и дъщеря си? Ако той си помисли, че не вярвам на историята му, нещата може да се объркат.
— Това е малко вероятно, като се има предвид, че има втора жертва, и…
— Категорично не. Непреклонен съм.
Ярдли въздъхна.
— По всяка вероятност момичето е в шок заради смъртта на майка си, затова е решило да избяга.
— Възможно е. Но по-добре да внимаваме, отколкото после да съжаляваме.
— Непременно ми се обади, след като говориш с бащата.
Джесика затвори и започна да отваря на екрана на компютъра си досието на Фар. Искаше да прочете какво пише за семейството на Кати — да види дали дъщеря ѝ някога е бягала — когато мобилният ѝ телефон завибрира. Обаждаше се Анджела Ривър. Ярдли ѝ беше дала номера си, в случай че тя се нуждае от нещо. Правеше го с жертвите от всичките си случаи.
— Джесика.
— Хей, аз съм, Анджи. Извинявай, че се обаждам на мобилния ти. Не те безпокоя на работа, нали?
— Съвсем не. Какво има?
— Току-що си спомних нещо… за онзи ден. Сънувах го снощи, но когато се събудих, осъзнах, че не е сън.
— Ще накарам агент Болдуин да…
— Не. Не ме разбирай погрешно, той е изключително учтив, да не споменавам, че е секси, но не се чувствам удобно… Ще ми е по-лесно да го споделя с жена. Мъжете ме смятат за луда. Прекалено емоционална. И това е техният начин да пренебрегват женското мнение.
— Разбирам. — Ярдли огледа кабинета си. Тя събираше папките си и се готвеше да архивира някои и да предаде други на Джакс. Нямаше много място за сядане, а щеше да бъде по-добре да разговарят лично. — Може ли да се срещнем на „Стрип“?
По обед „Стрип“ не беше претъпкан с туристи, но жегата, която се спускаше от въздуха, се удряше в бетона на улиците и се надигаше обратно с удвоена сила. Ярдли имаше чувството, че се пече във фурна.
— Изглеждаш много добре — отбеляза Анджела Ривър, докато чакаха да пресекат на едно кръстовище. — Иска ми се да имах причина да нося костюм.
— Предпочитам клин и тениска като теб, повярвай ми.