— Понякога забравяме, че и любимите хора на жертвите също преживяват травма. Може да е полезно и за двама ви да посетите терапевт.
— Защо продължаваш да настояваш, че трябва да отида при терапевт? Мислиш, че може да развия някакво откачено личностно разстройство ли?
— Травмата се отразява различно на всеки.
Анджела си пое дълбоко дъх и рече:
— Ще ти кажа едно. Всичко това определено променя връзката ми и ме изпълва с несигурност.
Джесика се усмихна. Анджела я наблюдаваше.
— Трябва да се смееш повече. Мисля, че не те виждам често да се усмихваш.
— Понякога не намирам за какво да се смея.
— Винаги има за какво да се смееш, Джес. Ние съществуваме, за да се радваме, не да плащаме сметки, докато един ден не легнем в гроба.
Джесика не отговори. Еди Кал ѝ беше казал почти същото и при спомена по гърба ѝ полазиха ледени тръпки.
— Мисля, че имам бутилка шардоне, ако искаш да останеш още малко.
— С удоволствие. — Анджела се поколеба. — Аз… наистина не искам да съм сама точно сега.
— Аз също — отвърна Джесика.
14.
Джесика долови аромат на кафе и бекон, когато се размърда в леглото, и се запита дали Тара не приготвя закуска. Тя стана и облече халата си.
Анджела стоеше пред печката, пържеше бекон и правеше омлет. На плота имаше купчина палачинки с масло и ръчно разбита сметана до тях.
— Хей — каза тя, когато забеляза Джесика. — Станала си. Надявам се, че не съм преминала границата. Реших, че това е просто само закуска.
— Ухае добре — отвърна Джесика и седна на високо столче на острова в средата на кухнята. — Как беше стаята за гости?
— Много хубава. Леглото е много по-меко от моето. Наистина ми харесва тук. Голяма си късметлийка. — Анджела я погледна. — Намерих в чекмеджето екземпляра ти на „Петдесет нюанса сиво“, палавнице.
Джесика се изкикоти.
— За научно изследване.
— Да бе.
Джесика си взе парче бекон и отхапа малко.
— Омлетът изглежда много вкусен. Къде си се научила да готвиш?
— Научих се по необходимост. Семейството ми не беше точно като от сериала „Остави го на Бобъра“1, затова, ако исках да ям, трябваше да си сготвя сама.
В този момент се показа Тара, напълно облечена и с коса, все още влажна от банята.
— Рано сте станали вие двете — каза тя, приближи се до чинията с палачинките и се взе една върху салфетка.
— Искаш ли да закусиш с нас? — попита Анджела.
— Не мога. Трябва да тръгвам. Но благодаря. Мама мисли, че закуската е само кафе с подсладител. — Тара целуна Джесика по бузата. — Довечера ще остана до късно в лабораторията, така че не ме чакай.
Анджела я проследи с поглед и после каза:
— Побъбрихме малко сутринта. Не спя много, а очевидно и тя. Надявам се, че нямаш нищо против.
— За какво говорихте?
— Главно за училище. И аз бях в колеж. Не бях умна колкото Тара — тя е гениална — но бях горда, че ме приеха. Иска ми се да бях завършила.
— Какво учеше?
— Митология и фолклор. Най-практичната от всички специалности, разбира се.
— Защо…
Телефонът на Джесика завибрира на плота. Тя погледна екрана и видя, че е Кейсън.
— Извинявай — каза на Анджела и отговори на обаждането. — Не е ли малко рано, Кейсън?
— Извинявай, че те безпокоя.
— Няма проблем. Какво има?
— Мисля, че трябва да дойдеш у Хармъни. Вчера намерих телефона ѝ и наблизо имаше кръв, Джес. Мисля, че той е убил майката и сега държи дъщерята. Официално записах случая ѝ като отвличане и помощник-шерифите ще претърсят гората…
— Идвам веднага.
Пред дома на семейство Фар вече бяха спрели няколко полицейски коли, както и черният мустанг на Болдуин. Униформени помощник-шерифи от Шерифската служба влизаха и излизаха от караваната. Някои снимаха двора и околността.
Вътре в караваната цареше пълен безпорядък. Всичко беше разхвърляно. Тъкър Фар стоеше до кухненския плот с ръце, пъхнати в джобовете. Ярдли го позна от снимките от ареста му по обвинение в отвличане.
Болдуин стоеше на вратата на спалнята и даваше указания на криминалистите.
— Какво откри? — попита Ярдли.
Той я погледна и ѝ кимна да излязат навън. Застанаха на верандата и Болдуин въздъхна тежко.
— Намерих телефона ѝ в къщичка на едно дърво там, отзад. Криминалистите претърсиха района и откриха колие. Показах го на баща ѝ и той каза, че е на Хармъни. Не ходела никъде без него. Колието беше скъсано, сякаш някой го е дръпнал от врата ѝ.
1
Американска телевизионна ситуационна комедия, излъчвана между 1957 и 1963 г., за едно любознателно и често наивно момче и приключенията му в дома, на училище и в квартала. Сериалът става емблематичен в САЩ със семейство Клийнър, които илюстрират идеализираното семейство от предградията в средата на XX век. — Б.пр.