— Ами кръвта?
— Намериха няколко капки върху колието. Скоро ще разберем дали е нейната, но тази работа не ми харесва, Джес. Мисля, че Палача я е отвлякъл и ще я намерим увита в бинтове като…
— А нещо в телефона? — прекъсна го тя. Не искаше да мисли за третата картина на Сарпонг.
— Няма някакви необикновени съобщения. Той не се е свързал с нея по този начин.
— Някак е разбрал за къщичката на дървото.
— Може да я е следил като Анджела Ривър. Видял е удобна възможност и се е възползвал. Говорих с Гарет. Според него Хармъни е избягала от дома си. Мисли, че Тъкър не я познава добре, защото има досие в социалните служби, според което е бягала два пъти преди. Но предвид кръвта и скъсаното колие, сега това е малко вероятно.
Ярдли огледа предния двор.
— Трябваше да ѝ изпратим охрана, Кейсън.
— Може да повтаряме „трябваше“, докато остареем. Тези неща са непредсказуеми. Не можехме да знаем какво ще стане. — Той сложи ръце на кръста си и се загледа в един специалист по следите, които пръските кръв оставят. Той прибираше оборудването си. — Е, отворен съм за идеи.
Ярдли се огледа наоколо. Паркингът за каравани имаше детска площадка недалеч от дома на семейство Фар. Люлките и въртележките бяха разнебитени и ръждясали. Тревата беше пожълтяла, а тук-там имаше само гола пръст.
Пред караваната спря джип, от който слезе Кайл Джакс. Болдуин вероятно беше уведомил и него, тъй като случаят скоро щеше да му бъде официално предаден. Джакс беше облечен с кожено яке и пак беше лапнал близалка. Той кимна на няколко полицаи и се присъедини към Ярдли и Болдуин на верандата.
— Къщичка на дърво отзад?
Болдуин кимна.
— Тъкмо казвах на Джесика, че наблизо намерихме колие с кръв по него. Бащата на момичето твърди, че тя никога не го сваляла.
— Периметърът не е толкова голям. Все някой е видял нещо. Да продължим с огледа. И да приберем бащата за разпит. Не ми харесва, че той има присъда за отвличане на момиче на годините на дъщеря му.
— Знаеш ли, правил съм това един-два пъти — подхвърли Болдуин.
— Не е необходимо да се обиждаш. Само се уверявам, че всички правим каквото трябва. — Джакс извади близалката от устата си и попита: — Къде е бащата?
— Защо?
— Искам да говоря първо с него.
— Агент Болдуин разговаря с него цяла сутрин — каза Ярдли. — Трябва да му дадем почивка.
— Ще бъда кратък. Обещавам — отвърна Джакс и ѝ намигна.
Тя скръсти ръце на гърдите си.
— Кайл, дай му малко почивка. Той загуби съпругата си, а сега и дъщеря си.
— Освен това е отвлякъл момиче на нейните години. Това не ви ли се струва твърде голяма случайност?
— Не изключвам нищо — каза Болдуин, — но той е завършил само пети клас. Прилича ли ти на човек, който е подробно запознат с творбите на малко известен кенийски художник?
— Не знам. Още не сме се срещали очи в очи. В отдел „Наркотици“ всичко се свежда до разгадаването на хората. Ще го разгадая. Ако имаш проблем с това, кажи на Рой. — Джакс пак намигна на Джесика. — Не се тревожи, сладурано. Знам какво правя.
— Аз и този тип няма да се разберем — подметна Болдуин, когато Джакс се отдалечи достатъчно от тях.
— По-добре поговори с него и го вразуми, защото двамата ще работите заедно — отвърна Ярдли.
Болдуин погледна към детската площадка.
— Сигурна ли си?
— За какво?
— Че ще напуснеш. В момента не изпитваш ли онази тръпка? Онази треска, когато чу за телефона и колието на Хармъни? Знаеш точно какво ще почувстваш, когато разберем кой е убиецът и какво се е случило с нея. Това е като инжекция адреналин право в сърцето ти. Знам, че си го изпитвала. Наистина ли няма да ти липсва?
— Не изпитвам вълнение, Кейсън. Чувствам само… тъга. Тъга заради Хармъни и заради семейството ѝ. — Тя въздъхна дълбоко. — Обади ми се, ако има нещо ново. Познавам един човек, който може да помогне.
15.
Ярдли пристигна рано в ресторанта, за да си намери маса. Мразеше такива заведения — лъскави и скъпи. Мъжът, с когото щеше да се срещне обаче, явно ги харесваше. Места, с които да смаеш другите.
Настаниха я в едно сепаре и ѝ донесоха топъл хляб и зехтин. Ярдли изяде няколко хапки и тогава влезе Джуд Чанс.
Той беше слаб, вдигнал очила на плешивата си глава, която изглеждаше странна за толкова млад човек. Джуд Чанс огледа салона и я видя.
— Изглеждаш секси, както винаги — каза той и седна.
— Не ме карай да плисна чашата в лицето ти.