Анджела Ривър излезе от кухнята и извика:
— Хей! — Тя прегърна първо Джесика, а после и Тара. — Много се радвам, че дойдохте.
— Къщата ти е много хубава, Анджи — каза Джесика.
— Всъщност е на Майкъл, но това са подробности.
— Това място е направо трепач — каза Тара и стрелна очи към майка си, която я погледна гневно и неодобрително. — Искам да кажа, че имате прекрасен дом. И чудесна кола. И картините много ми харесват. Всъщност всичко ми харесва. Страхотно е.
— Много си мила. Е, елате да ви покажа къщата.
Анджела ги поведе, а Майкъл се извини, че трябва да навакса с някаква писмена работа в кабинета си. Отидоха в огромната спалня. Леглото можеше да побере осем души и беше заковано за стената — сякаш се рееше във въздуха. Дрешникът беше с размера на малък апартамент, банята беше също толкова голяма. Тоалетната чиния и бидето бяха от светлосин мрамор.
— Две тоалетни чинии? — учуди се Тара.
— Това е биде. Не си ли виждала такова нещо?
— Дори не съм го чувала.
Анджела натисна ръчката и водата заклокочи нагоре в поток.
— О, гениално е! — възкликна Тара.
Трите отидоха до басейна в задния двор. Голям бял правоъгълник с тъмносини плочки и осветление на стените. Водата се диплеше на вълнички и красиво отразяваше светлината под всички ъгли. До стъпалата на басейна откъм плиткия край стояха две статуи.
— Обожавам този басейн! — възкликна Тара.
— Рядко го използваме. Махам покривалото само за да се охлади. Идвай, когато искаш.
— Наистина ли?
— Разбира се. Доведи и приятелки.
— Не трябва да го правиш, Анджи — каза Джесика.
— Знам, но искам. Ще бъде хубаво наоколо да тичат хлапета. — Анджела се прокашля и погледна към къщата. — Вечерята скоро ще е готова. Надявам се, че сте гладни.
Вечерята беше приятна, изпълнена с истории за пътуванията на Анджела по целия свят — за срещи с местни племена в джунглата на Амазонка, сърфиране в крайбрежни води, пълни с големи бели акули в Южна Африка, пушене на марихуана в Амстердам заедно с полицаи в един парк. Всички неща, които Джесика мислеше, че звучат… вълшебно.
Освен това тя научи, че Анджела и Майкъл са говорили за брак и са се разбрали да вземат фамилията на Анджела, а не Закари. Защото, както обясни Анджела, да бъдела проклета, ако позволяла патриархалните порядки да определят името ѝ.
В десет часа Джесика им пожела лека нощ. Анджела я прегърна и каза, че на сутринта ще ѝ пише. Тя прегърна и Тара и повтори, че може да дойде по всяко време с приятелките си да се къпят в басейна.
Майкъл се ръкува с тях и после отново изчезна някъде в къщата. По време на вечерята той, изглежда, се чувстваше неудобно. Джесика забеляза у него някои признаци на обсесивно поведение. Храната му беше подредена симетрично в чинията, салфетката му беше сгъната прецизно под прави ъгли и вилицата му беше винаги вдясно, а ножът — вляво. Джесика се запита дали това има нещо общо с неудобството му заради случилото се с Анджела, за което тя спомена.
Стигнаха до дома си, Джесика паркира колата пред къщата и каза:
— Трябва да се срещна с един човек за малко. Включи алармата веднага щом влезеш.
— Ще отида да спя у Стейси, ако не възразяваш. Пък и къщата ѝ е по-близо до лабораторията.
— Добре. Само се погрижи да…
— Да ти се обадя, ако отида другаде. Да, знам си домашното, Ил Дуче.
— Тара, не е смешно.
Тара се усмихна и слезе от колата. Джесика остана да гледа след дъщеря си, докато тя не влезе в къщата. После се загледа в приложението за алармата на телефона си. Не потегли, докато Тара не включи алармата.
Докато тръгваше, Джесика почувства смазваща тревога. Готвеше се да посети човек, срещата с когото щеше да събуди много спомени, заровени дълбоко в съзнанието ѝ. Не искаше да ги извиква на бял свят. Палача обаче не ѝ оставяше друг избор.
18.
Докладите не бяха дълги. Болдуин ги прочете на телефона си, докато седеше във вътрешния двор на едно заведение за бургери. Нощта се беше спуснала и луната беше изгряла.
Той разсеяно потапяше пържени картофки в кетчуп и дъвчеше много по-дълго, отколкото беше необходимо, напълно съзнавайки, че дори не усеща вкуса им. Мислите му бяха другаде — в дома на семейство Фар. Опитваше се да си представи какъв е бил животът на Хармъни и Тъкър и дали наистина Тъкър е отвлякъл Сю Елън Джоунс.
Болдуин извади снимката на Хармъни, която му беше дал Тъкър. Момичето имаше широка усмивка, сапфиреносини очи и къдрава коса. Още щом я видя, Болдуин разбра на кого му напомня.