— Мисля, че сега няма значение.
Джил се усмихна.
— Така ли?
Двете се умълчаха за кратко.
— Не бяхме любовници. Аз исках. Всъщност една вечер се опитах. Той отказа. Каза, че ти е верен. Рядко се случва човек да може да откаже на някого, който е свързан с него със сърцето и душата си. Знаеш ли за душите близнаци? Съществува теория, според която всеки има душа близнак, която срещаме чак когато сме готови. Влюбваме се в нея, защото сме свързани силно на физическо, духовно и психическо ниво, но душата близнак не е сексуална връзка. Сексът е нещо грубо. Примитивно. Душата близнак е много по-дълбока и бракът се разпада, когато човек се опита да има романтична връзка със своята душа близнак и отказва да осъзнае, че това е нещо много по-дълбоко. Сродната ти душа, с която трябва да имаш романтична връзка, и душата ти близнак, с която трябва да си в духовна връзка, не са едно и също нещо. Но когато срещнеш своята душа близнак, останалият свят сякаш изчезва и повече от всичко искаш да бъдеш с нея. — Джил млъкна и потъна в мисли. — Аз бях душата близнак на Едуард. Но навярно е бил запленен от теб, та изобщо не се изкуши да прави любов с мен.
— Казваш с гордост, че той е твоята душа близнак. Още ли му се възхищаваш?
Джил вдигна вежда.
— Какво да кажа? Луда съм по психически неуравновесени художници. Караваджо е бил убиец. Челини е убил много хора, но местните го оставили безнаказан, защото се възхищавали на изкуството му. В днешно време мнозина се възхищават на Банкси, но той всъщност е малко повече от обикновен престъпник.
— Ако не виждаш разликата между това, да драскаш графити на сгради, и да избиваш семейства, тогава си преминала граница, която аз не мога да възприема.
— Само казвам, че понякога голямото изкуство произлиза от голяма лудост. Не упреквам Едуард заради онова, което е извършил. Съмнявам се, че е можел да го контролира. Това е като дишането.
Пери се усмихна и Ярдли разбра, че тя се наслаждава на болката, която знае, че ѝ причинява.
Джил свали краката си от бюрото.
— Ние с теб бяхме двамата най-близки хора на Едуард на този свят. Сродната му душа и душата му близнак. И ти, и аз знаем истината — той знаеше какъв е. Сигурно ти е било трудно да се държиш като изненадана съпруга, след като го заловиха. — Тя изцъка с език. — Колко жалко! Едуард беше зашеметяващо красив. Мислиш ли, че в затвора разрешават посещения на жени, които не са съпруги на затворниците?
Джесика се вгледа в нея и после се засмя.
— Знаеш ли, навремето ревнувах от теб. От самоувереността ти и от факта, че ти имаше успешен бизнес, а аз бях само фотограф без особен успех. От твоята интелигентност и произход. Но сега, когато разглеждам галерията ти, виждам, че вероятно вече никой не идва тук, и че скъпите пластични операции са направили лицето ти да изглежда като пластмаса върху череп. Виждам ужасена от света жена, която се крие тук, за да се преструва, че не е така. Навремето ти завиждах, а е трябвало да те съжалявам.
Пери присви очи и те се превърнаха в две тънки цепки.
— Сбогом, Джил. Надявам се бизнесът ти да се посъживи.
Джесика вече беше излязла от кабинета, когато Пери извика:
— Ако искаш да хванеш твоя убиец, трябва да посетиш Едуард. Предай му поздрави от мен.
Ярдли застана неподвижно за секунда и после тръгна към колата си в тъмната нощ.
20.
Джесика не можеше да заспи.
Имаше чувството, че някой е изсмукал силите ѝ, сякаш беше забил канелка в нея и ги беше извлякъл до последната капка.
Отиде да провери какво прави Тара и видя, че дъщеря ѝ спи в стаята си. От слушалките в ушите ѝ все още се носеше музика. Джесика ги извади внимателно и изключи телефона. Наведе се тихо и нежно целуна Тара по челото, а после излезе от стаята ѝ.
Беше свикнала с мисълта, в живота ѝ нямаше друг освен дъщеря ѝ. Съжителството на Джесика с Уесли Пол не бе продължило дълго. Преди да го срещне, тя беше живяла сама четиринайсет години. Джесика беше едва на осемнайсет, когато майка ѝ умря, и живя сама десет години, докато не се запозна с Еди Кал. Сега пак беше сама. Мислеше си, че винаги ще бъде сама.
Строшено сърце.
Ярдли можеше и да свикне със самотата. Можеше дори да спре да ѝ обръща внимание, а компанията на други хора да започнеше да приема като истинско събитие. Но нощем, когато всички спяха, тя се чувстваше най-самотна. Най-изолирана от останалия свят.
Облече долнище на анцуга си и една тениска и отиде до хладилника. Телефонът ѝ извибрира. Беше получила съобщение от Анджела Ривър, която я питаше дали още е будна. Ярдли ѝ отговори и миг по-късно телефонът ѝ иззвъня.