— Рицин?
Тара кимна.
— Тестовете, които трябва да направиш, за да потвърдиш отравяне с рицин, са много специфични. Дори не можеш да го провериш в течности. Трябва да направиш полимеразни верижни реакции с ДНК, за да потвърдиш наличието му. И е толкова рядък, че токсиколозите дори не си помислят да го търсят. Ако го направят, пак може да не открият нищо, ако няма достатъчно молекули.
Джесика беше работила по два случая с отравяния и беше прочела едно научно изследване, според което, ако искаш да отровиш някого, то по-добре той да не поглъща отровата, защото в стомаха и червата ще се намерят следи от веществото. При инжектиране при аутопсия отровата се открива по-трудно, особено ако убождането е било в езика, очите и хълбоците.
Джесика целуна дъщеря си, извади телефона си и забърза към домашния си кабинет, за да се обади на няколко души.
23.
Болдуин излезе от банята и се облече. Беше късно, но най-после се беше обадил на Скарлет. Разговорът беше минал зле, както и очакваше. Той се беше опитал да ѝ обясни всички причини, поради които не ставаше за баща — работата му, фактът, че като тийнейджър не беше имал добър пример в живота си, и темпераментът му, който често го караше да се усамотява. Още докато ѝ предлагаше да плати за аборта, опитвайки се да се убеди, че постъпва правилно, Болдуин потрепери колко клиширано звучат думите му. Скарлет му се разкрещя и затвори, но това не го изненада. Искаше му се да върне времето назад, а после си помисли колко детинско е да си пожелава да се случи нещо. Веднъж майка му му каза: „Едно е да искаш, друго е да можеш“. Навремето той не я беше разбрал, но сега знаеше какво е имала предвид: че ако желанията имаха някаква сила, никой нямаше да страда от лишения.
Болдуин се погледна в огледалото, преди да отиде в дневната. Материалите за Палача бяха разпръснати на масата. Той извади снимката на Хармъни и я погледна още веднъж, а после отиде в кухнята и взе тиксо. Върна се в банята и я залепи в горния десен ъгъл на огледалото, където беше сигурен, че ще я вижда всеки път, когато влезеше там.
Болдуин въздъхна и се запита какви ги върши. И тогава телефонът му иззвъня. Обаждаше се Ярдли.
— Здравей — каза той.
— Мисля, че е рицин, Кейсън.
— Кой се обажда?
— Кейсън…
— Спокойно, шегувам се. Какво мислиш, че е рицин?
— Мисля, че е използвал рицин, за да убие Кати Фар и Анджи, но поради някаква причина на нея не е успял да ѝ го даде.
Болдуин се обърна и се подпря на умивалника.
— Токсикологът прекара една седмица…
— Не е проверил за рицин. Това е специфичен тест, който отнема много време, и вероятно би трябвало да има доказателство, че е използван рицин, преди да проверят за наличието му. Обади му се и го попитай. Аз се обадих в „Съдебна медицина“ и попитах дали са проверили за убождания по езика, очите и хълбоците.
— Мислеше, че не са го направили?
— Направили са го, но не достатъчно обстойно. Ако използваш съвсем тънка игла, в тези зони е почти невъзможно да се открие убождане.
Болдуин въздъхна дълбоко, като се замисли за купчините обяснения, които трябваше да напише.
— Добре, ще се обадя и ще накарам лаборантите в Куонтико да направят нови анализи.
— Благодаря. Задължена съм ти, Кейсън.
Той се поколеба за секунда.
— Ти държиш ли се? Последният ти работен ден наближава.
— Добре съм. Моля те, обади ми се веднага щом научиш нещо.
— Ще се обадя.
И двамата затвориха. Болдуин се запита какъв ли би бил животът му с Ярдли. Двамата имаха своя шанс преди много време. Но като се замислеше, разбираше защо не излезе нищо от това. Причината нямаше нищо общо с нея, а беше свързана с него и работата му. Щеше ли работата да съсипе всяка връзка, която се надяваше да създаде? Да разруши евентуално бъдещо семейство? Отглеждането на дете? Болдуин не знаеше, но винаги се беше надявал, че няма да му се наложи да разбере.
Той си пое дълбоко дъх и се обади на своя познат в Куонтико и лабораторията по трасеология във Вашингтон.
24.
Беше се свечерило, когато по-късно същата седмица Болдуин дойде у Ярдли. Тя го покани да влезе. Тара пишеше домашните си и Болдуин попита:
— Как си, дребосък?
— Скоро ще стана по-висока от теб, Кейсън. Тогава ще може ли аз да те наричам дребосък?
— В никакъв случай. Ще трябва да те арестувам.