— Ами Кати Фар? Тя е мъртва, затова убождането няма да се е заличило. Може ли да ексхумираме трупа и да го огледаме?
— Казаха, че и за това е много късно. Тялото вече се е разложило.
Болдуин поклати глава.
— Няма как Тъкър да има познания за тези неща. Много по-логично е да е Закари.
— Или съучастници. Закари знае точно колко рицин трябва да се инжектира на Анджи, за да я убие, затова най-вероятно не е бил той. Но такава грешка лесно би допуснал някой неграмотен като Тъкър.
— Може би. Но тази двойка ми се струва странна.
— В такива двойки серийни убийци винаги има един доминиращ, интелигентен лидер и пасивен, по-малко интелигентен последовател. Винаги. — Ярдли направи пауза. — Джуд Чанс ми каза, че някой предполагал, че убийците са двама. Смятам, че това не е толкова абсурдно, колкото си помислих отначало.
— Да допуснем, че са съучастници. Първо убиват Кати Фар, което е обяснимо. Закари има тайна афера, не иска да бъде разкрита, защото това може да съсипе кариерата и връзката му с Анджела Ривър и така нататък. Затова избират Кати Фар да е първата жертва. Анджела е втората. Закари е умен и знае, че най-напред ще се усъмним в приятеля ѝ, с когото живеят заедно. Особено след като той е лекар, а на двете жертви е инжектиран токсин, за да причини мултиорганна недостатъчност.
— Затова би било много по-умно да привлече и някой друг. Някого, с когото нямат пряка връзка.
Болдуин кимна.
— Добре. Те убиват Кати Фар, но Тъкър се проваля с Анджела. Нещо като „ти убий моята жена, а аз ще убия твоята“. Но защо Хармъни? Тъкър не е от най-умните, но би трябвало да се досети, че ако жена му и дъщеря му са убити по различно време, той ще е единственият заподозрян.
Ярдли започна да крачи напред-назад.
— Трябва ми съдебна заповед, за да претърсим домовете им.
— Хей, съдебните заповеди са в твоя ресор. Кажи ми какво искаш да направя и аз ще го сторя.
— Фактът, че Закари се е обадил три пъти на Кати Фар в деня, преди тя да умре, и че втората жертва е собствената му приятелка, е убедителен сам по себе си, но може би няма да е достатъчен за съдията. А аз искам да съм сигурна, преди да действаме. В съда адвокатът му ще каже, че наистина е имал връзка с жертвата, за да обясни телефонните обаждания. Но ще настоява, че Тъкър е разбрал и я е убил. Не, за да получим съдебна заповед за обиск в дома на Закари, ни трябват още улики.
Болдуин стана.
— Аз ще се заема с това. — Той не помръдна, а само добави: — Знам, че ти и Анджела сте станали близки. Знаеш, че не може да ѝ кажеш, че разследваме Закари, нали?
— Разбира се. Намери ми още улики, Кейсън.
— Ще ти се обадя. — Болдуин пъхна ръце в джобовете си и се загледа в планините в далечината. — Ако ти трябва нещо… Ако ти трябва някой, с когото да говориш, аз съм винаги на твое разположение.
— Знам. Благодаря. Но всичко е наред, добре съм.
Той кимна.
— Ще ти се обадя веднага щом науча нещо. О, социалните служби отговориха на запитването ни. Мъжът, когото Хармъни е помогнала да осъдят, все още е зад решетките и ще бъде освободен чак след две години. В момента Закари и Тъкър са най-вероятните извършители.
Болдуин си тръгна. Ярдли се подпря на дървените перила и се загледа в пустинята. Мракът се спускаше бързо, а на небето нямаше нито една звезда.
Измъчваше я безпокойство. Тормозеше се, защото знаеше, че има само един начин да се разрови в живота на Закари, без той да разбере, и се мразеше, че дори си е помислила за това.
25.
Ярдли изпрати съобщение на Анджела Ривър, за да я попита дали може Тара и няколко нейни приятелки да поплуват в басейна им. Все още не знаеше как ще се възползва от тази възможност, за да потърси улики срещу Закари. Може би щеше да отиде рано да вземе Тара, да отвлече вниманието на Ривър и… Все щеше да измисли нещо. Това беше първата лъжа, която казваше на Анджела.
На обед Тара ѝ се обади:
— Анджи излезе.
— Какво?
— Нали това чакаше? Помоли ме да заведа там приятелки да плуваме, затова реших, че те интересува нещо, свързано с къщата. Освен ако не си поканила у нас някой мъж, в което се съмнявам.
Джесика се умълча за миг. Когато погледнеше дъщеря си, тя все още виждаше онова малко момиченце, което тичаше из апартамента им и се опитваше да напъха играчки в сушилнята, за да види какво ще се случи. Понякога забравяше, че Тара вече е почти жена с почти свръхестествена проницателност — като лазерен лъч, който прониква в умовете на хората.
— Ще се видим скоро, миличка — каза Джесика и затвори.