Астър седна на мястото си. Съдия Уестън се облегна назад на стола и каза:
— Първият свидетел, госпожо Ярдли.
54.
Детектив Лукас Гарет положи клетва. Костюмът му беше старателно изгладен, пистолетът му се намираше в кобур на кръста, а значката бе закачена на връв на врата му. Ярдли го изчака една минута след клетвата, за да пие вода от картонена чаша.
— Как сте, детективе?
— Добре, благодаря.
— Хубаво. Е, бих искала първо да прегледаме квалификацията ви, ако може. Моля, кажете името си буква по буква за протокола и ни разкажете малко за себе си.
Докато говореше, Гарет гледаше съдебните заседатели. Това беше характерно за свидетел, който е прекарал много време в съда. Той им разказа за работата си във военната и гражданската полиция и за повишението си в детектив в отдел „Убийства“ в Шерифската служба. Гарет представи накратко подготовката, която е дал на други детективи и тази, която самият той е получил в Агенцията за борба с наркотиците и ФБР. Ярдли го попита още какво обича да прави през свободното си време, за да може съдебните заседатели да го опознаят по-добре. Встъпителните ѝ въпроси продължиха петнайсет минути, колкото да се увери, че вниманието на съдебните заседатели вече е насочено само към свидетеля.
— Разкажете ни за настоящия случай, детективе.
Гарет разказа как са им се обадили, че е открит трупът на Кати Фар, как е бил изпратен на местопрестъплението и какво е видял. След това разказа какво се беше случило с Анджела Ривър. Ярдли се обърна, за да види дали Ривър е в съдебната зала, но нея я нямаше.
— Детективе, открихте ли доказателства, които свързват тези престъпления с някой друг освен Майкъл Закари?
— Не.
— Имахте ли и друг евентуален заподозрян?
— Да. Господин Тъкър Фар представляваше интерес за кратко. Освен съпругата, дъщеря му…
— Възразявам! — обади се Астър и стана. — Може ли да се приближим?
— Да.
Ярдли и Астър се подпряха на катедрата на съдията. Уестън изключи микрофона и Астър каза:
— Господин съдия, ще възразя срещу всяко споменаване, че дъщерята на господин Фар е изчезнала. Въпросът явно ще накара съдебните заседатели да са пристрастни, отколкото ще докаже нещо. А и няма нищо общо с това дело.
— Нищо подобно — рече Ярдли. — Ясно е, че убиецът на госпожа Фар е отвлякъл и Хармъни. Съдебните заседатели трябва да го чуят.
— И какви доказателства ще представите? — попита Астър.
— Ще представим показанията на Тъкър Фар и агент Болдуин за къщичката на дървото, откъдето е била отвлечена Хармъни, както и какво са открили там.
— С други думи, нищо, господин съдия. Хармъни може да е избягала от дома си и те нямат доказателства, които да оспорят това, освен че си е забравила телефона. Това е само опит да се настроят съдебните заседатели срещу клиента ми. Те ще са предубедени поради самия факт, че е замесено дете, и госпожа Ярдли разчита именно на това.
Уестън се замисли.
— Играете нечестно, госпожо Ярдли.