— Господин съдия, изчезналото момиче е част от случая. Невъзможно е да е изчезнала случайно, скоро след убийството на майка ѝ. За съдебните заседатели е важно да получат пълна картина на доказаните събития.
— Или пък тя е избягала от дома си и това няма нищо общо с това дело — възрази Астър.
Уестън поклати глава.
— Това не ми харесва. Не мисля, че обяснява дали обвиняемият е убил госпожа Фар и се е опитал да убие госпожица Ривър. Забранявам да се споменава за Хармъни Фар и отвличането ѝ.
— Но, господин съдия…
— Това е решението ми. Моля, отдръпнете се.
Ярдли се постара да не издава чувствата си и се върна до катедрата.
— Детектив Гарет, вие намерихте доказателствата по този случай, права ли съм?
— Когато изпълнихме съдебната заповед за претърсване на имота на Майкъл Закари, специален агент Болдуин и аз извършихме първоначалния обиск. Аз открих предметите, залепени с тиксо под стола в стаичка в гаража.
Докато Гарет говореше, Ярдли представи снимки — стола, картините и кутията, в която бяха намерени доказателствата.
— Когато вие и агент Болдуин арестувахте обвиняемия, той какво направи?
— Буйстваше. Спореше с нас и се опита да се отскубне от мен, като ме блъсна. Затова се наложи да го притисна към стената и да заключа два пъти белезниците на китките му. Закарахме го до най-близкия участък за разпит, но той не отговори на въпросите. Беше изключително нервен, не го свърташе на едно място и постоянно се озърташе наоколо. Потропваше с единия си крак по пода като човек, който изпитва тревожност. Агент Болдуин размени няколко думи с него. Той сам ще ви каже. С разпита приключи моето участие в този случай.
— Благодаря, детективе. Нямам повече въпроси.
Астър стана и се подпря на катедрата. Вгледа се в Гарет за момент и след това попита:
— Казахте, че клиентът ми е бил нервен, така ли?
— Да, беше много нервен.
— Срещали ли сте го преди това, детективе?
— Не.
— Говорили ли сте с него по телефона?
— Не.
— Виждали ли сте видеозапис с него преди този случай?
— Не.
— Затова не можете да кажете какво е обичайното ниво на нервност или тревожност на доктор Закари, когато и да било, нали?
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Той може да се е държал абсолютно нормално по времето, когато вие казвате, че е бил нервен, но вие не бихте направили разлика, нали?
— Ами, разбирам, когато някой е нервен. Обучени сме да откриваме измамата и нервността е един от признаците, за които следим.
— Хората се различават по нивата на тревожност и нервност, прав ли съм?
Гарет се замисли за момент.
— Да.
— И още веднъж ще повторя, вие не знаете обичайното ниво на нервност на доктор Закари, нали?
— Предполагам, не.
— Затова не можете да кажете дали нивото му на нервност в този ден е било обичайното. Нали така?
Гарет погледна Ярдли.
— Не, но…
— Благодаря, детективе. Ще ви бъда много признателен, ако отговаряте честно пред съдебните заседатели вместо да се опитвате да бъдете уклончив.
— Не бях…
— Казахте, че доктор Закари е буйствал, прав ли съм?
Гарет отново погледна Ярдли, сякаш очакваше тя да направи нещо, за да не го прекъсва Астър.
— Да.
— Току-що сте го били арестували за убийство и отвличане, нали?
— Да.
— Някога арестували ли са ви за убийство?
— Не, разбира се.
— Бихте ли се съгласили, че това е доста травмиращо преживяване?
— Не бих могъл да знам.
— Отново ви моля да не отговаряте уклончиво, детективе. Травмиращо преживяване ли е да ви арестуват за убийство? Това вас би ли ви стресирало?
Той погледна съдебните заседатели. Ярдли си помисли, че би било идиотско, ако Гарет отрече. Можеше да загуби доверието на съдебните заседатели. Той се забави твърде дълго с отговора си и тя стана.
— Възразявам, господин съдия! Въпросът няма връзка с разглежданото дело.
— Отхвърля се.
— Детективе, травмиращо е, нали? — настоя Астър. — Да те измъкнат от работа, ченгетата да преобърнат наопаки дома ти и после да те арестуват за убийство, когато в Невада има смъртно наказание. Травмиращо е, да или не?
Гарет отново погледна съдебните заседатели.
— Да, би могло да бъде.
— Когато са травмирани, хората не се държат абсолютно разумно, нали?
— Не, не мисля.
— Те са нервни и разтревожени, нали?
— Предполагам.
— И ако невинен човек е арестуван за убийство, което е още по-травмиращо, не бихте очаквали той да се държи разумно и спокойно, нали?
— Не знам.