Уестън въздъхна.
— Дано това не са някакви глупости, адвокате. Ужасно ми се пуши и не искам да седя тук, да слушам тъпотии и да се изнервям.
— Не са глупости.
— Тогава ще я допусна да даде показания, но ако реша, че са тъпотии, ще ви прекъсна.
— Господин съдия — каза Ярдли, — полага ми се кратко прекъсване, за да разговарям със свидетелката. Подадохме молба за реципрочна информация и господин Астър не е споменавал нито дума за госпожа Кимбърли Алей. Освен ако не е разбрал за нея преди малко, би трябвало да бъда уведомена предварително, че тя е потенциален свидетел за дискредитиране. Макар и точно преди детектив Гарет да даде показания.
— Бих искал госпожа Ярдли да ми посочи закон или правило за доказателствата, което гласи, че трябва да предупредя предварително за свидетел за дискредитиране. Това е глупав аргумент, защото тя не се е разровила достатъчно дълбоко в миналото на детектива и сега…
— Реципрочната информация изрично изисква уведомяване за потенциални свидетели за дискредитиране. Ти умишлено скри свидетелката от мен, за да можеш…
— Успокойте се и двамата! — прекъсна я Уестън и въздъхна продължително, докато размишляваше. — Нека приключим с този въпрос. Искането ви е отхвърлено, госпожо Ярдли. Ако детектив Гарет лъже, вие би трябвало да го знаете.
— Господин съдия…
— Искането се отхвърля! Не ме карайте да ви включа в черния си списък, както съм направил с господин Астър.
— Обиден съм, господин съдия. Мислех, че сме приятели.
Уестън изкриви лице в гримаса и рече:
— Призовете свидетелката, за да можем после да направим почивка.
Ярдли се върна на масата на обвинението. Тя направи знак на Гарет да седне зад нея на скамейката, предназначена за помощник-прокурори. Ярдли се обърна към него и прошепна:
— Какво ще каже тя, Лукас?
— Нищо хубаво. Но всичко това са глупости. Бях напълно оневинен. Дори нямаше официално разследване на вътрешния отдел.
— Оневинен за какво?
— Приятелят ѝ наръга някакъв гангстер в квартала им и после скри ножа. Съчиниха някаква идиотщина, че съм бил аз и че съм влязъл в къщата им и съм го подхвърлил. Вдигнаха голяма врява, за да може тя да вземе пълни родителски права над сина ни.
Ярдли се втренчи в него. И тя като Гарет беше обучена да открива издайнически признаци на лъжа, макар и в университета, в клиники по поведенческа психология. Гарет изглеждаше спокоен и отпуснат и отговаряше подробно на въпросите ѝ. Това беше признак на честност и откровеност. Но той побесня, когато Астър повдигна въпроса. Гневът беше нормална реакция към несправедливо обвинение, но яростта не беше. И фактът, че разводът и родителските права над детето му бяха част от проблема, усложняваше нещата. Беше много трудно да разгадае мислите му.
— Ти имаше ли нещо общо с това, Лукас? Ако си имал, сега е моментът да ми кажеш, защото, когато влезе в съдебните протоколи, информацията ще стане публична.
Гарет погледна Астър и устните му се извиха в презрителна усмивка.
— Малко мръсно копеле! Кълна се, че ако не бяхме в съдебна зала, щях…
— Хей, остави ме аз да се тревожа за него. Ти се тревожи за себе си. Разкажи ми всичко, което ще каже тя.
Вратите на съдебната зала се отвориха и приставът въведе привлекателна жена с червена рокля. Гарет ококори очи, когато я видя, и я проследи с поглед, докато тя прекосяваше залата и после положи клетва.
Ярдли скочи на крака и каза:
— Господин съдия, бих искала кратка почивка, за да разговарям с детектив Гарет.
— Отхвърля се.
— Тогава бих искала пет минути почивка за тоалетна.
— Отхвърля се. Не съм глупав, госпожо Ярдли.
— Някои съдебни заседатели може да искат да отидат до тоалетната, преди да продължим.
Уестън се обърна към съдебните заседатели.
— Някой желае ли да отиде до тоалетна?
Ярдли се надяваше, че някой ще вдигне ръка, но никой не го направи.
— Почивката се отхвърля — каза съдията. — Господин Астър, имате думата.
Астър пристъпи към свидетелката, но застана близо до съдебните заседатели, така че когато го погледнеше, Кимбърли Алей сякаш гледаше тях и им говореше директно.
— Кажете името си буква по буква за протокола, моля.
— Кимбърли, обичайния правопис, Мишел Алей. А-Л-Е-Й.
— Госпожо Алей, познавате ли детектив Лукас Гарет?
— Да.
— Откъде го познавате?