Ярдли се върна на статията на Джуд Чанс и прочете отново няколкото параграфа, посветени на Анджела Ривър. Те бяха придружени със снимка на жертвата и гаджето ѝ. Анджела се срещаше с мъж на име Майкъл Закари, лекар от спешното отделение, с когото отскоро живеели заедно. Болдуин вече го беше разпитал. Майкъл беше казал, че вечерта, когато била отвлечена Анджела, той заспал рано, но никой не беше потвърдил, че си е бил вкъщи. Вечерта, когато беше отвлечена Кати Фар, Закари бил на медицинска конференция в друг щат.
На снимката Ривър беше вдигнала слънчевите си очила в косата и се усмихваше широко, обвила ръце около врата му.
Строшено сърце.
Ярдли изпрати имейл на Рой Лю, че случаят с Палача попада под федерална юрисдикция заради евентуално сексуално насилие и че преди да напусне, би искала да го наблюдава и да инструктира Кайл Джакс как да работи по подобни случаи. И след това си уговори среща с Джакс.
7.
Болдуин имаше нов шеф, който му възлагаше все повече случаи за финансови престъпления и все по-малко за убийства. Кейсън имаше няколко идеи за източници, с които можеше да се консултира и да разбере повече за евентуалната връзка с онзи художник Сарпонг, но първо трябваше да довърши едни доклади. До края на деня.
Новият му шеф дойде в кабинета му следобед и застана на вратата. Помощник специален агент Дейна Ашли беше точно такъв, какъвто хората си представяха агентите на ФБР — черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка. Очила с дебели стъкла и коса, безупречно сресана на една страна, с път на идеалното място. Той беше точно онзи тип бюрократ, който Болдуин мразеше — кариерист без отношение към истинските жертви в случаите, по които работеше.
— Мисля, че случаят с Палача може да бъде решен много бързо — каза Ашли, поглеждайки одрасканата си обувка. Болдуин за първи път забеляза, че стъпалата му са твърде малки за тялото. — И това ще бъде добре, защото ще освободи ресурси.
— Как така?
— Ще пренасочим тези ресурси от отдел „Поведенчески анализ“. Това е само моето скромно мнение, но отделът само хаби ресурси. Всички убийства си приличат и не си заслужава цял отдел да се занимава само с тях, особено когато отделът се занимава с фантасмагории като профилиране на престъпник. Опитвам се да накарам шефа на службата в Лас Вегас да премахне длъжността служител за връзка и просто да ни даде двама агенти. Щом се реши случаят с Палача, може да продължим в същия дух, което ще ни помогне да приключим по-бързо всички случаи.
Болдуин беше свикнал да орязват отдел „Поведенчески анализ“ (ОПА) всеки път, когато в Бюрото имаше бюджетни съкращения. ОПА се фокусираше предимно върху връзките с местните органи на реда, когато разследваха серийни убийци. Проблемът беше, че в момента имаше само осем специални агенти, причислени към ОПА. И не само за Съединените щати, но и за целия свят. Осем агенти, от които Болдуин беше единият, всеки месец се занимаваха с десетки молби за помощ, а Ашли искаше да намали още тази бройка.
— Питам от любопитство — каза Болдуин, — защо мислиш, че случаят с Палача ще се реши бързо?
Ашли повдигна рамене.
— Работил съм по много разследвания за убийство и винаги се появяват свидетели. Рано или късно. Той ще се похвали на някого за едно от убийствата и този някой ще вдигне телефона и ще ни се обади. И всичко ще приключи.
На Болдуин му се прииска да се изсмее, но размисли и издържа на погледа на Ашли.
— Дейна, работя с този тип престъпници през цялата си кариера. Прав си, повечето убийства се разкриват благодарение на свидетели, дори някои серийни убийства, но не и с този тип убийци. Понякога тези убийци дори не знаят защо го правят. Как по-точно ще се похвалят на някого, ако не съзнават какво са извършили?
По лицето на Ашли пробягна раздразнение.
— Виж, не съм дошъл да споря. Дойдох да те уведомя, че бих искал случаят с Палача да бъде решен колкото е възможно по-скоро. В момента погледите ни са приковани в теб.
— Защото медиите научиха, нали? Предполагам, че нямаше да ти пука, ако никой не знаеше за него.
Ашли оправи вратовръзката си и отвърна:
— На твое място бих внимавал с тона, агент Болдуин. Когато орежем ОПА, ще трябва да ти намерим ново място и къде ще бъде това място, зависи от мен. — Той погледна часовника си. — Разреши случая бързо, агент Болдуин. Разбрахме ли се?
— Да, разбрах.
Ашли излезе, а Болдуин хвърли химикалката си на бюрото и потърка лице. Един негов приятел наскоро беше напуснал ФБР и си беше купил магазин за водолазни принадлежности в Бермуда.