— Имала е телефон, така ли?
— Да. Разхождаше се из паркинга и говореше с някого, а после пичът излезе с две стиропорени кутии, качи се в колата и отпътуваха.
— Познаваш ли мъжа? — попита Болдуин.
Ленард поклати глава.
— Не го бях виждал дотогава. Висок колкото мен и носеше бейзболна шапка с емблемата на „Сан Диего Падрес“.
— Върни парите, преди да те арестувам! — заплаши го Рийс.
— Какво? Защо?
— Тя няма телефон. Намерихме нейния.
— Тогава не е бил нейният, защото, казвам ви, момичето говореше по телефона. И не изглеждаше да е отвлечена. Можеше да извика за помощ и десетина души щяха да се отзоват. Но тя не го направи. Беше там по собствено желание.
— Хмм — измънка Рийс и го огледа от глава до пети.
Болдуин си записа нещо и попита:
— Каква беше колата? Седан, хечбек, с четири врати, с две врати?
— Червена, с две врати. Мисля, че хечбек.
— Ако ти покажа снимки на различни коли, ще я разпознаеш ли?
Кльощавият запали цигара и кимна.
— Как беше облечено момичето?
— Риза на райета и къси панталони. Докато беше навън и говореше по телефона, тя мина покрай мен. Аз стоях до стената и момичето се доближи, както сте вие сега. Тя беше. Видях снимката ѝ предишната вечер.
— Чу ли какво говореше по телефона?
Ленард поклати глава.
— Не, но се смееше. Не изглеждаше да е в беда.
— Защо не ни се обади по-рано? Какво чакаше?
— Нищо не съм чакал. Оставих съобщение преди време, но никой не ме потърси.
Болдуин погледна Рийс, но не каза нищо.
— Ще ми трябва телефонният ти номер и искам да дойдеш в полицията, да направим фоторобот на мъжа, когото си видял.
— Не, изключено. Ще си трая и няма да се бъркам в чужди работи.
— Как да ти дам стоте долара, ако не мога да ти се обадя?
Мъжът се замисли и отговори:
— Добре. Но не искам да ходя в полицията. Може да се срещнем в „Дел Тако“ или „Макдоналдс“, или някъде другаде.
— Става.
— Името ми е Ленард.
— Аз съм Кейсън.
Ленард издърдори бързо телефонния си номер и после си тръгна по същия път, по който беше дошъл.
— Наговори ни пълни глупости — заяви Рийс. — Не мога да повярвам, че му плати.
— Той е заклет наркоман. Колко такива познаваш, които доброволно се обаждат в полицията, за да съобщят за престъпление?
— Направи го за пари.
— Да, но все пак го направи. С двеста кинта не може да си плати гаранцията, ако го арестуваме. И ни каза името и телефонния си номер. Не твърдя, че е светец, но нека поне проверим думите му.
— Сигурен ли се, че имаш време? Не трябва ли да гониш някого, който краде от „Голдман Сакс“?
— Мисля, че „Голдман Сакс“ могат да оцелеят и без мен. Хармъни обаче може да няма този шанс. Освен това е възможно той да я е отвлякъл.
Рийс кимна и погледна в посоката, в която беше тръгнал Ленард.
— Засега ще го следя и ще го поставя под наблюдение. Може би днес ще извадим късмет.
56.
Показанията на Кимбърли Алей бяха неприятни, но Ярдли реши, че преди края на днешното заседание отново ще призове Лукас Гарет на свидетелската скамейка. Искаше да му даде възможност да обясни какво се е случило според него, а после да се опита да докаже, че подозрителното поведение по време на тежък развод не означава, че той умишлено е набедил невинен човек. Тя просто нямаше друг избор.
Ярдли призова патолога на свидетелската скамейка. Доктор Матю Кари беше умен и спокоен и Ярдли вече знаеше, че е убедителен като свидетел. Беше се справил добре с голямото жури, когато го призова Джакс.
Ярдли имаше само два часа за показанията му, после Уестън обяви обедна почивка. Съдебните заседатели излязоха. Прокурорката взе чантата си и когато се обърна да излиза, видя Анджела Ривър да седи в дъното на съдебната зала.
— Хайде да обядваме някъде — предложи Джесика. Забеляза, че гримът на Анджела се е размазал от сълзите по лицето ѝ, когато се е опитала да ги избърше.
Ривър кимна.
— Добре, хайде.
В съдебната палата имаше ресторант. Обслужваше го само един мъж с униформа на главен готвач. Ярдли и Ривър си поръчаха салати и супа и седнаха на една маса до прозорец, който гледаше към улицата. В заведението имаше само няколко души, предимно адвокати и съдии.
— Държиш ли се? — попита Джесика.
— Не — отвърна Анджела.
Ярдли преглътна и изчака малко.
— Анджи, един детектив разпита всички присъстващи на конференцията, които е успял да намери, както и служителите от авиокомпаниите. Майкъл е бил на полета до Сан Диего и обратно, но не се е подписал в списъка на присъстващите на конференцията и не е взел пакетите, които са раздали там. Детективът не е открил нито един организатор или участник, който да потвърди, че е видял Майкъл. Мисля, че той е летял до Сан Диего, но там е наел кола и се е върнал, за да не бъде заподозрян. — Ярдли направи пауза. — Ти знаеше, че не е ходил на конференцията, нали?