Ривър държеше хартиена кърпичка и бавно късаше краищата ѝ.
— Майкъл не го е направил.
— Анджи…
— Познавам го. Не го е направил.
Джесика въздъхна.
— Тогава кой го е извършил, Анджи? Кой би си направил целия този труд, за да натопи Майкъл за нещо, което не е извършил?
— Не знам. Ако мислеше, че Майкъл е невинен, какво би направила, за да го докажеш?
— Ще се опитам да открия някого, който би имал полза той да влезе в затвора.
Ривър кимна.
— Тогава го направи. Знам, че нямам право да те моля, но заради мен… Ще го направиш ли? — Тя се пресегна и хвана ръката на Ярдли. — Не искам да го загубя. Ако не го е направил той… Не мога да се сетя за нещо по-ужасно от това, да го осъдят.
Ярдли погледна ръката ѝ.
— Ще се опитам да разбера нещо. Но ако няма нищо, ако не открия нищо…
— Знам… знам.
57.
Ярдли не спа много през следващите две нощи и изпи чаша чисто кафе преди началото на съдебното заседание. Дилън Астър и Лили Ричи си разменяха шеги на масата на защитата. Ярдли се обърна, но не видя Анджела Ривър. Не беше дошла и предишния ден.
Съдия Уестън влезе в залата и съдебните заседатели заеха местата си. Уестън се прозя, като закри устата си с ръка, и каза:
— Следващият свидетел, госпожо Ярдли.
— Щатът призовава специален агент Кейсън Болдуин на свидетелската скамейка.
Болдуин беше облечен с черен костюм. Беше леко брадясал, тъй като не се беше бръснал няколко дни. Положи клетва, седна на свидетелското място и се усмихна стеснително на съдебните заседатели. Ярдли го попита за името и професията му и разясни квалификацията му, като се отклони за кратко, за да представи опита му в правоприлагащите органи във Флота и полицията на Сан Франциско. След това попита:
— Какво си спомняте за този случай?
Двамата бяха работили заедно дълго и бяха установили свой ритъм. Ярдли задаваше по-общи въпроси, с отворен край, а Болдуин разказваше истории на съдебните заседатели, създавайки по-тясна връзка с тях.
— За първи път чух за случая от един колега от Шерифската служба. Той спомена за особената поза и ритуалния начин, по който е била убита госпожа Фар. Отначало си помислих, че става дума за окултно убийство.
— Защо?
— При окултните убийства — например сатанинските — ритуалът е основен. Това не е просто убийство, а убиване по определен начин. Намираме символи по стените и пода или по самите жертви. Плътта им е нарязана многократно с остри инструменти. Освен това виждаме неща като изгорели свещи или кукли, или изрезки от някакъв документ, който убиецът смята за свещен. Ритуалът има своя символика, и има много доказателства за това. Най-често извършителите не си правят труда да почистят след себе си. Посланието, което искат да изпратят, е самото местопрестъпление. Затова в началото си помислих, че убийството на Кати Фар е свързано с някакъв култ, а окултните убийци никога не спират само с едно убийство.
— Защо?
— Защото мислят, че осъществяват някакъв висш замисъл. Те са фанатици и от двайсетгодишния си опит в правоприлагащите органи знам, че смъртта или затворът са единствените средства, с които може да бъде спрян един фанатик.
— Какво направихте, след като научихте подробностите за убийството на Кати Фар?
— Обадих се на детектива, на когото беше възложен случаят — Лукас Гарет — и го попитах дали някой не е забелязал нещо подозрително на Кримзън Лейк Роуд. Госпожа Фар е била убита в изоставена дървената къща, а там има много такива. Кварталът е отдалечен, без полицейски участък, затова на полицаите им отнема време, докато стигнат до там. Детектив Гарет и аз се съгласихме, че убиецът или убийците може да се върнат да оставят следващата жертва, защото вероятността да бъде открита там, е малка. Затова решихме, че е по-добре да наблюдаваме по-внимателно района. И един месец, след като намерихме госпожа Фар, ни се обадиха заради Анджела Ривър.
— Какво се случи с госпожица Ривър?
Болдуин описа обаждането на съседа, който беше видял, че спира някаква кола и някой завлича друг човек в една от дървените къщи.
— Веднага се срещнах с детектив Гарет, който взе двама помощник-шерифи и четиримата отидохме до къщата. Не видяхме кола, но забелязахме пресни следи от ботуши в пръстта, които водеха до задната врата. Бояхме се, че в къщата има друга жертва, затова не изчакахме съдебна заповед за обиск. Детектив Гарет имаше малък таран в багажника на патрулката и го извадихме.