Ярдли постави увеличена снимка на кухнята близо до съдебните заседатели и накара Болдуин да опише как са намерили там Анджела Ривър, все още жива, и първия ѝ разпит в болницата.
— Кога за първи път се срещнахте с обвиняемия, Майкъл Закари?
— На следващата вечер в дома му.
— Какво впечатление ви направи той?
— Възразявам! — обади се Астър. — Свидетелят не е психолог.
Ярдли се обърна към съдия Уестън.
— Агент Болдуин има дългогодишен опит в правоприлагащите органи, господин съдия. Мисля, че си е спечелил правото да ни разкаже общите си впечатления.
— Отхвърля се. Моля, отговорете на въпроса.
— Господин Закари изглеждаше изключително нервен — обясни Болдуин. — В някои от отговорите му нямаше логика и му беше трудно да отговаря, без да заеква или да се озърта наоколо. Не го свърташе на едно място и се местеше неспокойно на стола. На два пъти, когато не знаеше какво да отговори, поиска да отиде в тоалетната. От опит знам, че това са признаци, че лъже.
— Защо мислите, че се е опитвал да ви излъже?
— Бил съм в такива ситуации и преди, когато жертвата е съпруга или приятелка и е трябвало да разговарям със съпруга или приятеля. Съпругът или приятелят обикновено ни засипват с въпроси какво правим, за да заловим извършителя. Те знаят, че съпругите или приятелките им няма да се чувстват в безопасност, докато извършителят е на свобода и не е идентифициран, и затова искат да знаят какво се прави, за да бъде заловен. Господин Закари не се държа така. Не попита нищо. Според мен той знаеше, че е заподозрян. Освен това господин Закари се вмества в психологическия портрет, който по-късно аз и нашият експерт съставихме.
— И какъв е психологическият портрет?
— Доколкото разбрах, доктор Даниъл Сарт, професор по психиатрия в Медицинския факултет в Харвард, който работи с ФБР по специални случаи като този, ще даде по-пълни и подробни показания за профилирането и портрета, който съставихме. Но по същество, профилиране е когато определяме характеристиките на извършителя, екстраполирани от местопрестъпленията и жертвите. В този случай стигнахме до заключението, че търсим бял мъж на годините на господин Закари, с медицинско образование. Както свидетелства доктор Кари, по време на аутопсия очите, езикът и хълбоците са онези части от тялото, по които най-трудно се открива следа от убождане със спринцовка — нещо, което не е общоизвестно. Ние допуснахме, че извършителят има медицинско образование, тъй като не открихме следа от убождане. Освен това заключихме, че той има обсесивно-компулсивно разстройство и е предразположен към маниакален ред, организиран е и контролира нещата. В доклада си отбелязах, че първия път, когато посетих господин Закари, домът му беше безупречно чист и всичко беше подредено идеално. Всъщност преместих една подложка върху масичката за кафе, за да сложа звукозаписното си устройство, и господин Закари я върна на мястото ѝ, докато разговаряхме.
— И забелязахте всичко това веднага?
Болдуин кимна.
— Да. В случаи, когато жертвата е жена, за съжаление, седем или осем пъти от десет, извършителят е съпругът или приятелят. Затова внимателно наблюдавах господин Закари на първата ни среща и написах доклада си още същата вечер, докато спомените ми бяха пресни.
Ярдли погледна съдебните заседатели и видя, че всички слушат внимателно. Болдуин умееше да задържа вниманието им със спокойния си глас и привлекателна външност.
— Разкажете ни за съдебната заповед за обиск и какво открихте в гаража, агент Болдуин.
Той обясни подробно защо е била необходима заповедта и как е било извършено претърсването. Ярдли успя да го накара да каже, че заедно с другите полицаи са били близо до Гарет, когато е намерил бинта и спринцовките — нещо, което се надяваше, че ще убеди съдебните заседатели, че намеците на Астър са били неоснователни.
— Искате ли да добавите нещо, агент Болдуин?
Това беше въпрос, който двамата бяха отработили през годините. Ако Ярдли пропуснеше нещо, което Болдуин искаше съдебните заседатели да чуят, той не я прекъсваше, а го добавяше накрая.
Болдуин се поколеба за момент и Ярдли предположи, че се двоуми дали да не спомене Хармъни Фар. Ярдли го беше предупредила, че Уестън е забранил всякакво споменаване за момичето. Само че тази улика беше добра и трябваше да бъде допусната в съда и Болдуин споделяше неудовлетворението на Ярдли.