— Не — каза накрая той. — Нямам какво да добавя.
— Благодаря. Нямам повече въпроси към свидетеля, господин съдия.
— Господин Астър, имате думата.
Астър не се приближи до катедрата и не взе записки, а застана в средата на съдебната зала, на половината разстояние между Болдуин и съдебните заседатели. Дълго мълча и гледа Болдуин, а след това попита:
— Казахте, че имате психологически профил по този случай, така ли, агент Болдуин?
— Да.
— И какво представлява профилът?
— Както казах, това е система за анализи, когато се опитваме да определим различни поведенчески характеристики въз основа на местопрестъпленията, които е оставил извършителят.
— Предполагате какъв е извършителят въз основа на самото престъпление, така ли?
— По-сложно е. Преди да съставим профила, преминаваме през различни комплексни етапи, например, оценка на местопрестъплението, мотив, динамика на местопрестъплението, особености на жертвата… Но общо-взето може да го опишете като опит да се определи какъв е извършителят въз основа на самото местопрестъпление, да.
Астър взе няколко листа от масата на защитата и ги даде на Болдуин.
— Бихте ли прочели профила на ФБР за убиеца на госпожа Фар и похитителя на госпожица Ривър, моля?
— Мисля, че доктор Сарт… — започна Болдуин.
— Сигурен съм, че доктор Сарт може да обясни участието си в съставянето на профила. В момента ме интересува вашето участие и кой според вас е извършил престъпленията.
— Не става въпрос какво мисля аз. Това са вероятности за определени характеристики, които може да притежава извършителят.
— Разбира се. Моля, прочетете тази част, агент Болдуин.
Болдуин прелисти няколко от четиринайсетте страници и започна да чете.
— Смята се, че нарушителят е мъж от бялата раса, на възраст между трийсет и пет и четиресет години. По всяка вероятност е високо образован и има медицинско образование като медицински работник или лекар. Вероятно не е женен и му е трудно да поддържа сериозна връзка. Въз основа на методичността, наблюдавана на двете местопрестъпления, той има склонност към компулсивно поведение. Няма да е изненадващо да има диагноза обсесивно-компулсивно разстройство и личностно разстройство. По всяка вероятност като малък е бил изоставен от родителите си и това е станало причина да не може да създава стабилни връзки. Въз основа на страха от изоставяне самооценката му постоянно се променя, за да предпази съзнанието му от дълбоко вкоренен комплекс за малоценност. Освен това има история на поведение, вредно за самия него, но рядко е трябвало да се намесват силите на реда. Въпреки че вероятно има избухлив характер, поради дълбоката си несигурност, интелигентността му дава достатъчно самоконтрол, за да избягва контакт с правоприлагащите органи. — Болдуин спря да чете и отгърна страницата. — Това е частта, която написах аз. След това доктор Сарт навлиза в повече детайли за психологическите аспекти на престъпленията, които са довели до всяко предположение за личността на извършителя.
— Не е необходимо да го четете, благодаря. — Астър се приближи до катедрата и се подпря с едната си ръка. — Това беше ужасно подробно, агент Болдуин. Свалям ви шапка.
— Благодаря — съумя да каже Болдуин без нотка на раздразнение.
— А сега, бих искал да прочетете нещо друго.
Астър взе други документи от масата на защитата, остави копие на масата на обвинението и се приближи до Болдуин. Ярдли взе материалите. Беше психологически портрет на един предишен случай, по който беше работил Болдуин.
— Какво ви дадох току-що, агент Болдуин?
— Прилича на профил, който съм изготвил по предишен случай.
— Да, и бих искал да започнем с най-горната страница. Там пише Лио Естър Нолан. Кой е той, агент Болдуин?
Болдуин се поколеба.
— Беше заподозрян за убийството в Хендерсън, Невада. Заловихме го преди три години.
— Моля, прочетете профила, като започнете от отбелязания откъс.
Болдуин замълча за момент, приковал поглед в очите на Астър, и после започна да чете.
— Четиресет и три годишна афроамериканка беше намерена в два часа и трийсет и една минути в едноетажната си къща на Морис Драйв, където е живяла сама. Била е пребита и застреляна с един изстрел в главата с пистолет трийсет и осми калибър. Годежният ѝ пръстен е изчезнал и се предполага, че го е взел извършителят. Китките ѝ бяха завързани с тиксо от ролка на жертвата, която нарушителят е оставил. Жената имаше множество наранявания, нанесени след смъртта, включително разкъсвания и следи от ухапвания. — Болдуин спря да чете и каза: — След това продължавам с шестте етапа на съставянето на профил и доклада на съдебния лекар, както и профил на жертвата и местонахождението и действията ѝ в деня на смъртта ѝ.