— Да.
Астър се приближи до Болдуин, толкова близо, че докосна преградата пред съдебните заседатели. Беше очевидно, че темата е чувствителна за Болдуин и Астър, изглежда, умишлено се опитваше да го смути и обърка.
— Изпратили сте невинен човек в затвора с доживотна присъда.
— Не беше така…
— В онзи случай сте получили самопризнания. Майкъл Закари призна ли за това престъпление?
Болдуин погледна Ярдли.
— Не.
— Тогава е имало следи от ухапвания на убиеца. В този случай има ли следи от ухапване?
— Не.
— Имало е ДНК. И на двете местопрестъпления ли има ДНК на доктор Закари?
— Не, не открихме негова ДНК на нито едното от двете местопрестъпления.
— Но той отговаря на профила, нали?
— Да.
— Нолан също отговаряше на профила, нали?
Болдуин се поколеба.
— Да.
— Агент Болдуин, вие имате по-малко убедителни доказателства по този случай срещу доктор Закари, отколкото срещу Нолан, нали?
Болдуин прокара език по вътрешната страна на бузата си.
— Предполагам, че може да се каже.
— Тогава той може би е невинен, но вие нямате представа, нали? Защото отговаря на профила?
— Профилирането не работи така. От вашите уста звучи…
— Възможно ли е ето там да седи невинен човек, агент Болдуин? — разпалено го прекъсна Астър и посочи Закари. — Възможно ли е той да е невинен, а вие да не знаете, защото отговаря на профила ви?
— Не, това не е…
— Бяхте ли убеден във вината на Нолан, когато дадохте показания срещу него?
Болдуин въздъхна.
— Да.
— Напълно убеден?
— Да.
— Тогава колко убеден сте сега, че доктор Закари е извършил тези престъпления, предвид това, че разполагате само с няколко спринцовки и ролка бинт, намерени от детектив, който е подхвърлял доказателства преди?
— Възразявам! — намеси се Ярдли.
— Оттеглям въпроса си.
Астър се отдалечи от Болдуин и се подпря на катедрата. Ярдли погледна съдебните заседатели, но не можа да разбере доколко Астър е успял да опише картина на федерален агент, който разчита твърде много на една псевдонаука, и детектив, който по някаква неизвестна причина е набедил Майкъл Закари.
— Агент Болдуин, вие сте били напълно сигурен, че Нолан е виновен за убийство. Ако трябва да определите процент, колко процента сте сигурен, че доктор Закари е виновен?
— Не мога да определя число.
— Разбира се, че можете. Опитайте. Деветдесет? Петдесет? Пет?
Двамата се втренчиха гневно един в друг. Болдуин си пое дъх и каза:
— Сигурен съм сто процента, че той е извършил престъплението.
— Сто процента! Еха! Същата сигурност, както когато сте осъдили невинен човек. Е, в името на обществото се надявам, че в един момент може да покачим на сто и десет процента, преди да съсипете живота и на други невинни хора.
— Възразявам!
— Оттеглям думите си. Нямам повече въпроси.
Съдия Уестън приключи заседанието за деня, позовавайки се на лични причини, и каза, че ще продължат на следващата сутрин. Астър се приближи до масата на Ярдли и рече:
— Все още ще се съгласим на непредумишлено убийство.
— Не виждам нещо да се е променило, Дилън.
— Шегуваш ли се? Съдебните заседатели мислят, че детективът ти е машина за подхвърляне на доказателства, а профилът на Болдуин все едно описва Бъгс Бъни. И само почакай да призова Тъкър Фар да разкаже как е отвлякъл и се е опитал да изнасили четиринайсетгодишно момиче.
— Това не е много ясно.
— Въпросът не е там. Въпросът е дали е достатъчно ясно, за да доведе до основателно съмнение. Сигурна ли си, че искаш да рискуваш? Може да пуснат Закари на свобода.
Ярдли преметна чантата си на рамо.
— Ще си помисля.
58.
Ярдли излезе от съдебната палата, но не искаше да ходи в прокуратурата. Всички там се държаха дружелюбно, но беше очевидно, че тя е аутсайдер. Беше там само за едно дело и после щеше да си тръгне. Не я канеха на обяд и не ѝ разказваха за игри на покер или екскурзии, а понякога, щом се появеше, разговорите секваха.
Тя се прибра вкъщи, приготви набързо киш и пържени картофи за вечеря и нареди масата. Тара се върна малко след седем, смъкна раницата от гърба си и я пусна на пода.
— О, боже! Капнала съм от умора.
Джесика я гледаше и се чудеше как да повдигне въпроса за баща ѝ и какво е направила Тара с картините. Вместо това тя попита:
— Труден ден във фирмата?
Тара си взе един пържен картоф, пъхна го в уста и седна на масата.
— Работим върху алгоритъм, който ще помогне за диагностициране на медицински състояния. Но Джаред каза, че на хората няма да им хареса, защото не искат машина да им поставя диагноза.