— Какво искаш да направя?
Ярдли разтри слепоочията си, опитвайки се да облекчи главоболието, което чувстваше, че започва ниско от врата ѝ.
— Мислех, че вече не работиш по случая.
Болдуин махна пренебрежително с ръка.
— Цял ден бях в съда. Ще правя каквото искам през свободното си време. Ашли може да си го начука.
— Признателна съм ти. Лукас Гарет не отговаря на обажданията ми, затова мисля, че вече няма да помогне много.
— Защо не отговаря на обажданията ти?
— Дълга история — отвърна Ярдли, отвори бирата си и отпи малка глътка. — Искам да говоря с мъжа, който е видял Хармъни.
— Той е под наблюдение. Нека първо видим какво ще стане.
Тя прокара палец по гладкия етикет на бутилката.
— Ако греша, Кейсън, и Закари не е убиецът, но го осъдят, тогава няма да го преживея. И ако не го е направил той, всеки ден, който прекара в затвора, ще бъде заради мен. Не мога да чакам да видя какво ще стане. Трябва да се срещна с него.
Болдуин се замисли, като не я изпускаше от поглед, и вдигна рамене.
— Със Скарлет щяхме да излизаме на вечеря. Ще ѝ изпратя съобщение да я отложим.
59.
По-късно същата вечер Тара си обу дънки, облече си широк суитшърт с качулка и си сложи бейзболна шапка на главата. Извади комплекта татуировки от гардероба и отиде в банята, където внимателно си залепи няколко. Фотографската ѝ памет помнеше с абсолютна точност формата и мястото на предишните татуировки.
Гарос Васили беше голям търговец на произведения на изкуството, за когото ѝ беше казал баща ѝ. Тара се беше разровила за повече информация. Беше открила, че освен това се говори, че продава наркотици. Агенцията за борба с наркотиците го беше арестувала за нелегална търговия, но случаят беше прекратен, защото не бяха разбрали как е внасял дрогата в страната. Тара веднага се досети. Васили сигурно криеше наркотиците в картините.
Когато попита Еди Кал откъде се познават, той само се усмихна и отвърна, че това не е важно.
Тара се погледна в огледалото. Дори приятелите ѝ трудно биха я познали. Беше странно, сякаш от огледалото я гледаше непозната. Сърцето ѝ биеше лудо в гърдите и тя не можеше да каже дали е от вълнение, или от страх.
Срещата щеше да се състои в уединен апартамент близо до Олд Стрип — западнал квартал на Лас Вегас, с множество занемарени барове, клубове за стриптийз и салони за татуиране за пияните туристи, които прибързано си пожелаваха постоянен спомен за тази нощ.
Комплексът се състоеше от три сгради и беше слабо осветен. Тара паркира на две пресечки оттам и тръгна пеша. Нощта беше топла. Няколко младежи, наблъскали се в една кола, натиснаха клаксона и изкрещяха нещо неприлично, макар че Тара се съмняваше дали могат да определят пола ѝ, още по-малко как изглежда. Тормоз заради самия тормоз.
Тя застана пред комплекса и остана там няколко минути. Пред третата сграда беше паркиран голям черен джип, но наоколо нямаше никого. Тара пъхна ръце в джобовете си, наведе глава и тръгна колкото се може по-небрежно. На входа пушеха двама мъже, които спряха да говорят, когато я видяха. Тя ги погледна и продължи към третата сграда.
Качи се на третия етаж. Първият апартамент беше необитаем, но в следващия светеше.
Тя почука на вратата и телохранителят от предишния път ѝ отвори. Той се извиси над нея и изпълни входа с едрото си тяло. Усмихна се самодоволно и отстъпи встрани. Тара влезе.
В дневната и кухнята имаше само два предмета — бюро и стол. Васили седеше на стола и пушеше някаква черна цигара. Без да поглежда Тара, той я остави върху бюрото и си сложи очилата. Огледа Тара от главата до петите, облегна се назад на стола и попита:
— Донесе ли ги?
— Не.
— И как по-точно оценителят ми ще оцени картините, след като тях ги няма?
— Ще го заведа при картините и той може да ги разглежда колкото време иска.
Васили въздъхна и се втренчи в нея.
— Картините са в колата, която паркира на две пресечки от тук, нали?
Тара не отговори.
Той се усмихна криво.
— Момиченце, занимавам се с това, още преди ти да се родиш. Наистина си попаднала в свят, който не разбираш. Преди всичко, откъде знаеше как да се свържеш с мен?
Тя не отговори.
— Хм, предполагам, че това няма значение. — Васили отново взе цигарата си. — Ето какво ще се случи…
От спалнята излязоха още двама мъже — и двамата огромни, единият с татуировки на ръцете и раменете. На лакътя му беше изобразена паяжина. Тара ги наблюдаваше, когато чу, че вратата зад нея се затвори. Телохранителят ги беше заключил вътре.