Васили дръпна от цигарата и издиша дима през носа си.
— Е, трябва да те предупредя, че тази част няма да ти хареса.
60.
Рехабилитационният център за временно настаняване се помещаваше в невзрачна сграда до парк, използван като къмпинг за бездомници. Върху тревата произволно бяха опънати палатки.
— Не помня тук да е имало толкова много палатки — отбеляза Ярдли.
— През последните две години броят на бездомниците се увеличи — отвърна Болдуин, докато паркираше. — Не знам защо идват в Лас Вегас. Тук е адски горещо и комуналните услуги са безобразни.
Пред сградата имаше статуя на мъж в класически древногръцки стил. Носът му беше отчупен, а останалата част беше изрисувана с графити.
На вратата нямаше код и те влязоха направо. Коридорите миришеха на мухъл и бяха слабо осветени. Подът беше мръсен и застлан с тънък червен килим.
Болдуин почука на вратата на апартамент А8. Ярдли скръсти ръце на гърдите си и се облегна на отсрещната стена. Болдуин почука отново, този път по-силно. Чу се звук от плъзгане на резе и вратата се отвори. На прага застана слаб мъж с нездрав вид. Той видя Болдуин и ококори очи.
— Какво правиш тук, по дяволите?
— Успокой се, Ленард. Дойдох само да поговорим.
— Не искам да говоря! Казах, че искам да стоя настрана от тази история, мамка му! Затова върви по дяволите!
Болдуин сложи крак на вратата, когато Ленард се опита да я затвори, и извади пет двайсетачки от портфейла си. Ленард погледна парите, после Болдуин и след това взе банкнотите. Пусна ги да влязат.
Апартаментът беше оскъдно обзаведен и мебелите бяха само от плетена ракита. До стената имаше бюро, но нямаше книги или листове хартия, само малко марихуана, разпръсната върху плота, везни и лули.
— Е? — попита Ленард. — Какво искаш, по дяволите?
— Ленард, казвам се Джесика Ярдли и съм от Окръжната прокуратура. Помагам по случая с изчезването на Хармъни Фар.
Той се огледа нервно наоколо и запристъпя от крак на крак, без да я поглежда в очите.
— Вече казах на този тук всичко, което знам. Ако искаш да разбереш нещо, говори с него.
Ярдли се усмихна сърдечно.
— Агент Болдуин, имаш ли нещо против двамата с него да поговорим насаме?
— Да, имам — отговори Болдуин. — Няма да те оставя сама.
— Всичко е наред — каза тя. — Ленард няма да ме нарани. Виждам това. Моля те.
Болдуин погледна първо единия, после другия и отвърна:
— Ще чакам в коридора.
Вратата се затвори и Ярдли тръгна небрежно из дневната, разглеждайки малкото украшения. Иги Поп привлече вниманието ѝ. Снимката беше от концерт на живо.
— Поисках той да излезе, защото е от силите на реда. Ченге е. Аз не съм ченге.
— Какво общо има това с каквото и да било?
— Агент Болдуин ми разказа за срещата ви.
— Е, и?
— Стори ми се странно, че си се обадил и си поискал да се срещнеш с детективката, но не си споменал нищо за пари.
Ленард сви рамене.
— Помислих си, че тя ще се съгласи, ако я попитам лично.
— Но въпросът е там, че не си знаел дали тя ще носи пари в себе си, нали? Или дали няма да те арестува. Защо да рискуваш? Всеки път, когато ми се е обаждал таен информатор, първо е питал за пари, защото знае, че плащаме за точна информация. Те уговарят подробно заплащането, преди да кажат каквото и да било. — Ярдли пристъпи крачка към него. — Странно е, че ти не си проявил интерес към пари.
— И какво от това?
Ярдли пристъпи още една крачка към него, наклони глава, за да улови погледа му, и после я изправи, така че застанаха очи в очи.
— Мисля, че някой ти е казал да се обадиш, нали?
— Не.
— Ленард, не искаш такова внимание. Повярвай ми. Не е необходимо да ти казвам всички неща, които мога да ти направя, ако не ми помогнеш. Мисля, че си достатъчно умен, за да знаеш, че ще те наблюдаваме седмици, ако не и месеци. Всичко, което правиш, всичко, което купуваш, къде ходиш, всеки път, когато отиваш или си тръгваш от работа, някой ще те наблюдава. Едно малко нарушение от твоя страна, и ще се намесим, ще отменим условната ти присъда и ще излежиш остатъка от двайсетгодишната си присъда, която имаш за продажба на наркотици.
Той преглътна и отново запристъпя от крак на крак.
— Искам да си тръгнеш. Веднага.
— Няма. Но имам предложение. Имам сто долара. Ще ти ги дам, а ти ще ми кажеш кой ти каза да се обадиш и защо. Или пак ще ми кажеш да си тръгна. И тогава ще изляза в коридора и ще кажа на агент Болдуин, че според мен ти си отвлякъл Хармъни Фар.