— Затова ми трябвате тук.
— Първо трябва да проверим тази улика. Докато не разберем кого е отвлякъл, само си губим времето и тъпчем на едно място. Ти искаш нещо. Дай ми един час и да се надяваме, че ще ти кажа име, което да съобщиш на медиите. Ще им дадеш снимка на изчезналото момиче и те ще се укротят — каза Портър.
Капитанът замълча за момент.
— Един час. Не повече.
— Толкова ни трябва.
— Внимавайте с Талбът. Той е гъст с кмета — предупреди ги Долтън.
— Пипаме с кадифени ръкавици, ясно.
— Обадете ми се, след като говорите с него — добави капитанът и затвори.
Колата се стрелна нагоре по рампата към номер 294. Наш въведе Уийтън в джипиеса.
Доджът набра скорост, когато Портър настъпи още малко педала на газта.
Наш включи радиото.
… Въпреки че чикагската полиция още не е направила изявление, говори се, че пешеходецът, убит рано тази сутрин от градски автобус в Хайд Парк, е Убиецът "Четирите маймуни." Кутията, заснета на местопроизшествието, е същата като онези, които изпращаше убиецът преди няколко години. Той получи прякора си от Самюъл Портър, детектив от чикагската полиция, и първият, който разпозна поведението и метода на убиеца.
— Не е вярно. Не съм измислил…
— Тихо! — прекъсна го Наш.
Изразът произлиза от скулптурата на три маймуни над вратата на конюшнята на прочутия шинтоистки храм Тошогу в град Никко, Япония. Първата е запушила ушите си, втората е закрила очите си, а третата е сложила ръка на устата си и заедно изобразяват пословицата "Не виждай зло, не чувай зло, не говори зло". Има и четвърта маймуна, която изразява "Не прави зло". Схемата на действие на убиеца остана неизменна от първата му жертва, Кали Тремъл, преди пет години и половина. Два дни след отвличането й семейство Тремъл получиха ухото й по пощата. Два дни след това получиха очите и, а два дни по-късно пристигна езикът й. Трупът й беше намерен в Бедфорд Парк два дни след датата на клеймото на последната пратка, а на бележка в ръката й беше написано "Не прави зло". По-късно беше установено, че Майкъл Тремъл, бащата на жертвата, е бил замесен в нелегална схема за залагания, която е насочила милиони долари в офшорни сметки…
Наш изключи радиото.
— Той винаги отвлича дъщеря или сестра, за да накаже бащата за някакво престъпление. Защо не този път? Защо не е взел Карнеги?
— Не знам.
— Трябва да проверим финансовото положение на Артър Талбът — предложи Наш.
— Добра идея. С кого разполагаме?
— Мат Хозман.
Портър кимна.
— Обади му се. — Той бръкна във вътрешния си джоб, извади дневника и го подхвърли в скута на колегата си.
— А после прочети това на глас.
8
Майка ми и баща ми бяха много близки със съседите ни Саймън и Лиза Картър. През лятото, когато те се преместиха в нашия прекрасен квартал, аз бях само на единайсет години и според ограничените си виждания ги смятах за стари. Припомняйки си миналото обаче, съзнавам, че мама и татко са били на трийсет и пет години, а семейство Картър вероятно са били една-две години по-млади от родителите ми. Може би три, най-много четири, но се съмнявам да са били повече от пет. Те се нанесоха в къщата до нас, единствената друга къща от нашата страна на тихата уличка.
Споменах ли колко невероятно красива беше майка ми? Колко грубо от моя страна да пропусна такава подробност. Бръщолевя за незначителни неща, а пренебрегвам да опиша един портрет, който добре илюстрира разказа, който ти толкова любезно се съгласи да проследиш заедно с мен.
Ако можеш да протегнеш ръка в това тефтерче и да ме зашлевиш, бих те насърчил да го направиш.
Понякога се отклонявам и е необходим един силен шамар, за да постави малкия ми мозък отново на релсите.
Докъде бях стигнал?
Майка ми беше красива.
Косата й беше мека като коприна, руса, гъста и лъскава с точното количество здравословен блясък. Падаше на разкошни вълни до половината на слабия й гръб. А, и очите й! Те бяха светлозелени, смарагди, инкрустирани в съвършената й, бяла и гладка като порцелан кожа.
Не се срамувам да призная, че фигурата й привличаше много погледи. Майка ми тичаше за здраве всеки ден и смело мога да твърдя, че нямаше нито грам тлъстина. Вероятно не тежеше повече от петдесет килограма с мокри дрехи и стигаше до раменете на баща ми, а това означаваше, че е била висока около метър и шейсет.
Обожаваше летните рокли с презрамки.
Носеше, лятна рокля в най-горещите дни и посред зима. Не обръщаше внимание на студа. Спомням си една зима със снежни преспи до перваза на прозореца, когато я заварих да си тананика щастливо в кухнята. Беше облечена с къса, бяла лятна рокля на цветя. Госпожа Картър седна до масата и отпи от вдигащата пара чаша кафе, а майка ми й каза, че носи такива рокли, защото я карат да се чувства свободна. Предпочиташе късите рокли, понеже се гордееше с красивите си крака. И продължи да обяснява как татко ги обожавал. Как ги милвал. Как им се наслаждавал, вдигнати на раменете му или увити около…