Видях, че очите му се стрелнаха за секунда към майка ми, и тя също го погледна. Те си съобщиха нещо, но не разбрах какво.
Господин Смит протегна ръце напред и описа правоъгълник във въздуха.
— Господин Картър държеше документите в бежова метална кутия, висока трийсетина сантиметра и широка шейсет, огнеупорна, с ключалка на капака. Подобна на голяма депозитна кутия. Намерих я под леглото им, абсолютно празна, като чаша на пияница. Бих искал да знам какво е направил със съдържанието.
Майка ми, която до този момент мълчеше, заговори с твърд тон:
— Мисля, че семейство Катър няма да останат доволни, когато разберат, че сте ровили в нещата им, без предварително разрешение да търсите такава кутия, независимо какво е съдържанието й. Смятам, че е най-добре да напуснете дома им, господа. Когато те се върнат, лично ще се погрижа господин Картър да се свърже с офиса ви. Предполагам, че пропускът му да поиска отпуск, както е редно, се дължи единствено на недоглеждане, и всичко може да бъде изгладено с някое много скучно обяснение.
Господин Непознат се усмихна, но усмивката му беше изкуствена, насила, в каквато се разтегля лицето ти, за да бъдеш учтив, когато ти поднесат горчив десерт.
— Сигурен съм, че сте права и всички ние реагираме прекалено емоционално. — Той сведе глава в престорен поклон. — Беше абсолютно удоволствие да се запозная с вас. — Господин Непознат отново разроши косата ми.
— Имате чудесно момче. Моля, кажете на господин Картър да се обади в офиса веднага щом се върнат.
— Разбира се — отвърна баща ми.
Двамата мъже бавно тръгнаха към плимута до тротоара. Дори не се обърнаха. Баща ми, майка ми и аз останахме на местата си, докато колата се скри от очите ни, разпръсквайки ветрилообразна диря от прах.
57
Емъри притисна колене до гърдите си и уви свободната си ръка около тялото си в опит да се стопли. Трепереше неудържимо и зъбите й тракаха. Беше опипала счупената си китка със здравата си ръка и се наложи да я дръпне. Толкова се беше подула, че кожата й сякаш беше сраснала с краищата на белезниците и металът се беше впил в нея. Пулсът й блъскаше в острата стомана, топла и влажна. Емъри се уплаши, че може да загуби ръката си, ако скоро не намери начин да се измъкне от там, но не знаеше какво да направи.
Нямаше изход.
Нямаше таван.
Обграждаше я само студен бетон. Музиката гърмеше. Емъри не знаеше песента.
Беше й трудно да разсъждава ясно. Знаеше, че това се дължи на липсата на храна и вода, но нямаше смисъл да си го казва. Освен това главата й пулсираше от болка и умът й беше замъглен.
Тя се беше напивала веднъж.
Двете с Колийн Макдугъл.
Бяха намерили бутилка "Уайлд Търки" под бюфета в кухнята в дома на Колийн и решиха да опитат бърбъна. В края на краищата, ако не тренираха да пият, как щяха да знаят какво количество е безопасно да изпият, без да се натряскат. Оказа се, че им трябва съвсем малко и майката на Колийн изобщо не се зарадва, когато ги завари, връщайки се вкъщи един час по-рано, отколкото се очакваше. Емъри не си спомняше колко изпиха, но на другия ден имаше особено главоболие, което започваше някъде зад очите и се засилваше към тила й.
И сега имаше такова главоболие.
Спомням си, когато се случи това. Ти не можеше да вървиш по права линия, дори ако животът ти зависеше от това. Но се опита. И Колийн също. Надявахте се, че майка й няма да разбере.
— Това беше миналата година, мамо. Ти беше мъртва.
Това не означава, че не гледах, сладурче. Как бих те наказала да не излизаш! Щях да взема компютъра, телефона и телевизора ти. Можех да направя онова, което стори моята майка, когато за пръв път ни хвана да пием с брат ми. Спомняш си твоя чичо Роджър, нали? Тя завари Роджър и мен с бутилка водка, от която беше останала една пета, и ни накара да я довършим. Беше ми лошо няколко дни, но три години не докоснах алкохол. Как е Роджър напоследък?
— Кой е Роджър? Не си спомням да имам чичо Роджър.
Как може да забравиш чичо Роджър? Той живя с нас близо една година, след като ти се роди.
И тогава Емъри си спомни чичо Роджър. Възпълен, с черна коса, разрошена в напразен опит да скрие плешивото петно, което постепенно се разпростираше на темето му. Веднъж той отпуши умивалника, когато госпожица Бъроу претъпка със спагети кухненската мелничка за отпадъци. Освен това й помогна да си вземе нова карта за достъп до асансьора, когато нейната се повреди от стоене под мобилния телефон в чантата й. Почакай…