Умиращ от рак на стомаха — лекарства: октреотид, трастузумаб, оксикодон, лоразепам
Татуировка на вътрешната страна на китката, скорошна — цифрата осем, безкрайност?
Учебникът по математически анализ, оставен от У4М, води до –
СКЛАД НА "ИЗДАТЕЛСТВО "МЪЛИФАКС" Частичен отпечатък, намерен върху вагонетка в началото на тунел. Вероятно използвана за превозване на трупа. Отпечатък = Уотсън/Бишъп/У4М
Ухо, очи и език, оставени в кутии (Гюнтер Хърбърт) — брошурата в ръката на трупа и кутиите водят до –
ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС "МУРИНГС ЛЕЙКСАЙД"
Щателно претърсване — не е открито нищо. Видеозапис — У4М, изглежда, е извършил самоубийство; лицето не се вижда ясно
Клеър и Наш да отидат на адреса на "Ла Сал" (апартаментът на У4М/Бишъп)
Клоз да проучи Уотсън/Бишъп/У4М
Портър да прочете до края дневника.
64
В света на Емъри настъпи тишина.
Тишината беше толкова оглушителна, че сякаш разкъсваше пространството зад очите й с нажежена до червено горещина, нахлуваше през здравото й ухо в мозъка и излизаше от другата страна с ожесточеността на врящо олио. Тя притисна главата си със свободната си ръка и прокле окованата си ръка.
Защо не свършваше този кошмар?
— Моля те, убий ме — промълви Емъри с глас, който не приличаше на нейния. Тънък, сух глас, който издраска гърлото й. Гласът на момиче, което тя не искаше да познава.
Музиката беше спряла, заменена със силно кънтене, което Емъри знаеше, че съществува само в съзнанието й, но въпреки това сякаш отекваше в стените. Музиката засили мигрената й, която се разрасна от главоболие, дължащо се на странното й желание да умре, вместо да издържи още един час на този ад.
Музиката спря, но щеше да започне за пореден път. Винаги започваше пак.
Последната песен беше "Цялата голяма любов" на "Лед Цепелин".
Емъри знаеше песента, но нямаше представа откъде. Изненада се, че веднага се сети за името на групата, когато не можеше да си спомни кой ден на седмицата е днес. Те бяха изпели и "Стълба към небето" и тя чакаше нея. Беше я чула вече четири пъти, откакто се свести на това място, и започваше да я смята за знак, че е минал още един ден, но днес песента не прозвуча. Или пък звуча? Кога я чу за последен път? Не помнеше. Не си спомняше нищо.
Обезводнена си, скъпа. Мисля, че сега и ръката ти е инфектирана. Много си зле. Никой няма да те покани на абитуриентския бал в това състояние, това е сигурно.
Ръката й вероятно беше инфектирана. Болката в китката й беше почти толкова силна, колкото главоболието й.
Емъри отказа да докосне отново китката си.
Нямаше да го направи.
Не.
Последния път, когато я докосна, китката сякаш изобщо не беше част от тялото й. Имаше чувството, че е натъпкана с нещо ръкавица. Беше страшно подута.
— Най-малко два пъти повече от нормалния й размер — и плътта около белезниците беше станала влажна и кашава. Странно, но тази част не я болеше толкова много, колкото самата китка, и Емъри се зачуди защо е така. Дали белезниците бяха прерязали нервите?
И костите стърчаха под странен ъгъл. Пръстите й сочеха на обратно — жест, който можеха да правят само анимационните герои. Това не беше хубаво. Никак не беше хубаво.
Емъри трябваше отново да измери пулса си, но тези неща вече не й се виждаха важни.
Обзалагам се, че можеш да изядеш плъх.
— Няма да изям плъх — заяви тя и потърка слепоочието си. — Предпочитам да умра.
Така ли, скъпа? Защото аз бих предпочела да изям плъх. Бих изяла плъх, без дори да се замисля, ако съм в твоето положение. Можеш да прекършиш вратлето му и да използваш острия ръб на количката, за да го разкъсаш. Ако го направиш бързо, месото все още ще бъде топло. Все едно ядеш остатъци от пиле от кофичката от магазина за храна за вкъщи. Правила си го. Виждала съм те.
— Няма да изям плъх — повтори Емъри, този път по-силно и по-предизвикателно.
Тъмно е и може да си представиш, че ядеш нещо друго. Например ребърца? Ти обожаваш ребърца.
Стомахът на Емъри изкъркори.
Приятелите ти няма да разберат и дори да разберат, мислиш ли, че ще те обвинят? Обзалагам се, че ще те поздравят за смелостта и съобразителността ти.
Въпреки че не виждаше плъхове, Емъри беше сигурна, че в затворническата й килия има повече от един. От време на време те притичваха върху краката й, когато лежеше на пода. Дори сега, докато седеше на количката, тя чувстваше, че нещо я наблюдава. Кожата й настръхна. Виждаха ли плъховете в мрака? Вече беше ли мислила по този въпрос? Не помнеше.