— Би било много мило от ваша страна, благодаря — усмихна се Портър.
— Предоставям ти привилегията на връщане. Друсащото място е изцяло твое — обади се Наш.
Портър се приближи до четиримата мъже, които се готвеха да продължат играта си, и им показа значката си.
— Добро утро, господа. Аз съм детектив Сам Портър от чикагската полиция. Това е партньорът ми, детектив Наш. Съжалявам, че прекъсвам играта ви, но имаме ситуация, която не може да чака. Кой от вас е Артър Талбът?
Висок мъж на петдесет и няколко години с късо подстригана прошарена коса леко наклони глава настрана и предложи нещо, което Наш обичаше да нарича "ухилване за пред полицаи".
— Аз съм Артър Талбът.
Портър заговори тихо:
— Може ли да поговорим насаме с вас за минутка?
Талбът беше облечен с бяла риза за голф, сиво-кафяв панталон с кафяв колан и кафяво непромокаемо яке. Той поклати глава.
— Не е необходимо, детектив. Тези момчета са мои делови партньори. Нямам тайни от тях.
По-възрастният мъж от лявата му страна намести на носа си очилата с телени рамки, приглади оредялата си коса, която ветрецът разрошваше, и се втренчи обезпокоено в Портър.
— Ние може да продължим да играем, Арти. Бързо ще наваксаш, ако се нуждаеш само от една минута.
Талбът вдигна ръка, за да му направи знак да млъкне.
— Какво мога да направя за вас, детектив?
— Виждате ми се познат — каза Наш на мъжа, който стоеше от дясната страна на Талбът.
И Портър си мислеше същото, но не можеше да се сети откъде го познава. Мъжът беше висок метър и осемдесет, с гъста черна коса, атлетично телосложение, на около четирийсет и пет години.
— Луис Фишман. Запознахме се преди няколко години. Работехме по случая "Ел Бортън". Аз бях от канцеларията на окръжния прокурор. Сега работя в частния сектор.
Талбът се намръщи.
— Ел Бортън. Защо ми е познато това име?
— Тя е една от жертвите на Убиеца "Четирите маймуни", нали? — обади се третият мъж, който човъркаше приспособлението за почистване на топки.
Портър кимна.
— Втората.
— Точно така.
— Шибано смахнато копеле — измърмори мъжът с очилата. — Имате ли някакви улики?
— Градско превозно средство може да го е блъснало тази сутрин — каза Наш.
— Градско превозно средство? Предал го. Е някой шофьор на такси? — попита фишман.
Портър поклати глава и обясни.
— И вие смятате, че той е Убиецът с маймуните?
— Така изглежда.
Артър Талбът се намръщи.
— Защо сте дошли да говорите с мен?
Портър си пое дълбоко дъх. Мразеше тази част от работата си.
— Смятаме, че човекът, който беше убит, се е опитвал да пресече улицата, за да стигне до пощенска кутия.
— Така ли?
— На пакета е написан вашият домашен адрес, господин Талбът.
Лицето му пребледня. Като повечето жители на Чикаго Талбът беше запознат с метода на действие на Убиеца с маймуните.
Фишман сложи ръка на рамото му.
— Какво имаше в пакета, детектив?
— Ухо.
— О, не. Карнеги…
— Не е Карнеги, господин Талбът. Не е и Патриша. И двете са в безопасност. Преди да дойдем тук, се отбихме в дома ви. Съпругата ви ни каза къде да ви намерим — каза Портър колкото можа по-бързо и след това понижи тон в опит да го успокои. — Нуждаем се от помощта ви, господин Талбът. Искаме да ни помогнете да разберем кого е отвлякъл.
— Трябва да седна — рече Талбът. — Имам чувството, че ще повърна.
Фишман погледна Портър и после стисна по-силно рамото на Талбът.
— Арти, ела в количката. — Той заведе пребледнелия като платно мъж до количката за голф и му помогна да седне.
Портър направи знак на Наш да остане и последва другите двама мъже. Седна до Талбът, за да може да говори тихо.
— Знаете как действа убиецът, нали? Схемата му?
Талбът кимна и промълви:
— Не прави зло.
— Точно така. Той открива някой, който е направил нещо нередно, нещо, което е нередно според него, и отвлича негов близък, когото човекът обича.
— Аз ннне… — каза заеквайки Талбът.
Фишман превключи на режим адвокат:
— Арти, мисля, че не трябва да казваш нищо, докато не поговорим.
Талбът дишаше тежко.
— Моят адрес? Сигурни ли сте?
— Диърборн Паркеуй 1547 — отговори Портър. — Сигурни сме.
— Арти — измърмори Фишман.
— Трябва да разберем кого е отвлякъл. — Детективът се поколеба за момент, преди да продължи: — Имате ли любовница, господин Талбът? — Той се наведе още по-близо до него. — Ако е друга жена, може да ни кажете. Ще бъдем дискретни. Имате думата ми. Само искаме да намерим човека, когото е отвлякъл убиецът.