— Какво? — Баща ми разхлаби хватката си и увеличи разстоянието между лицето на госпожа Картър и тенджерата.
Аз обаче я разбрах. Знаех точно какво има предвид госпожа Картър.
— До езерото? Моята котка?
Тя кимна бързо.
— Знаеш ли за какво говори?
— Да, татко.
Баща ми се обърна към нея и присви очи.
— Ще правиш точно каквото ти казвам. Разбираш ли?
На вратата отново се потропа силно.
— Времето ви изтече!
76
— Какво има? — попита Клеър.
— Много книжа и някаква бележка — отговори Наш, бръкна в кутията и извади лист хартия, поставен върху хиляди документи, пристегнати с широки ластици.
Клеър се наведе по-близо.
— Какво пише?
Наш започна да чете на глас:
Ах, приятели мои!
Хубаво е да знам, че най-после стигнахте дотук! Надявах се да бъда с вас, когато дойде този момент, но уви, не е било писано така. Утешавам се с факта, че тези материали си проправиха път до способните ви ръце и съм убеден, че ще ги занесете на колегите си от отдел "Финансови престъпления", за да ги добавят към нарастващата купчина доказателства срещу господин Талбът и компания. Макар да смятам, че тази кутия съдържа повече от достатъчно информация за значителна присъда, опасявам се, че не можех да чакам до съдебната част на програмата и изпреварих процеса и издадох присъда, каквато мисля, че е много по-подходяща за въпросните престъпления. Също като дългогодишния си делови партньор Гюнтер Хърбърт, днес господин Талбът ще се изправи очи в очи с правосъдието и ще отговори за провиненията си по възможно най-бързия начин. Може би ще му позволя да целуне дъщеря си за последен път, преди да си кажат "сбогом"? А може би не. Вероятно най-добре ще бъде само да се гледат един друг, докато кръвта им изтича.
Искрено ваш, Ансън Бишъп
Наш присви очи.
— Още ли има кола, която следи Талбът?
Клеър вече беше извадила мобилния си телефон.
— Залавям се.
Наш се върна при кутията и извади една от купчините документи. Беше дебела пет сантиметра и съдържаше триста страници. Най-горният лист беше бял, на зелени редове и изписан със ситен, четлив почерк.
— Прилича на страница от счетоводна книга. Стара е. Датата е отпреди двайсет години. Кой пази счетоводството си на хартия в днешно време?
Клеър махна с ръка, обърна се с гръб към него и започна да крачи из стаята, допряла телефона до ухото си.
Наш повдигна рамене и отново насочи вниманието си към документа. На първия ред имаше различни съчетания от букви и цифри.
— Това някакъв код ли е?
Той бръкна в кутията и започна да изважда други счетоводни листове, общо дванайсет. Всеки съдържаше подобни вписвания. Наш ги подреди на купчина настрана. На дъното на кутията имаше кафяв плик.
— А, това вече е нещо — каза той и го взе.
Клеър приключи с разговора и се върна при него.
— Полицаите в патрулната кола не отговарят. И диспечерът не може да се свърже с тях. Трябва да отидем в дома на Талбът.
Наш посочи кутията.
— Ами тези неща?
— Кажи на някой да ги занесе на Клоз — отговори Клеър.
Той кимна и отвори плика. Беше пълен с моментални снимки. Наш бръкне вътре и извади една — снимка на голо момиче на не повече от тринайсет-четиринайсет години.
77
Отворих вратата — не татко, не мама и определено не госпожа Картър, а аз. Господин Непознат стоеше на верандата ни. Беше облечен със същото сако, с което беше по време на първото си посещение само преди няколко кратки дни. По челото му се стичаха струйки пот и той ги избърса с бяла носна кърпа, която държеше в лявата си ръка. Дебелите пръсти на дясната му ръка бяха увити около ръкохватката на револвера "Магнум.44", който бях намерил в жабката на колата му вчера. Дулото беше насочено към земята.
— Здравей, приятел. Надявам се, че си добре.
Господин Смит стоеше зад него и държеше ранената си ръка във вече напоеното с кръв парче плат. На върха на обувката му и на земята около него се събираше локвичка кръв. Държеше пушка под мишницата си и лицето му беше на червени петна, пламтящо от гняв.
— Ще изкормя шибания ти баща заради това. — Той вдигна окървавената си ръка в случай, че не знам какво е "това", и я разтърси, разпръсквайки капчици кръв върху белите дъски на безупречно чистата ни веранда. Майка ми нямаше да остане доволна.