Господин Непознат се замисли за секунда и след това поклати глава.
— Не. Този план не ми харесва — каза той и насочи револвера към главата на баща ми.
— Не е зареден! — изпищях. — Извадих патроните!
Татко блъсна госпожа Картър към господин Непознат..
Магнумът изтрещя с оглушителен гръм.
78
— Как така си намерил дрехите на Емъри? — попита Клоз.
Портър взе закачалките от кукичката и тръгна към вратата.
— Хей! Трябва да платиш! — извика младежът зад гишето. — Върни се!
— Портър? Там ли си?
— Намирам се в химическо чистене на "Белмонт". Касовата бележка е издадена тук и…
— Почакай! Не си ли в болницата? — попита Клоз.
— Портър, моля те, кажи ми, че не си напуснал болницата.
Служителят на химическото чистене изскочи навън. Държеше макетен нож.
— Върни се и плати, иначе ще имаме сериозен проблем, приятел.
Портър видя, че шофьорът на таксито заобиколи колата и се приближи до младежа.
Грабна ножа от ръката му и го плесна по тила.
— Този човек е ченге, тъпако. Наистина ли ти се ходи в затвора?
Младежът потърка главата си.
— Ченге ли е? Защо е по пижама?
Портър му кимна.
— Влизай вътре. Веднага.
Служителят се завъртя и влезе в химическото чистене.
— Портър?
Той отново доближи телефона до ухото си и разказа на Клоз за обаждането на Бишъп и интуитивното си чувство да тръгне по следите на джобния часовник. Главата му се замая.
— Автоматът за паркиране взима такса седемдесет и пет цента на час и в съседство има химическо чистене. У4М ни е казал как да стигнем дотук от самото начало, но ние не го разбрахме.
— Добре, но къде е тук? Къде е Емъри?
Портър извади часовника от джоба си, вдигна го към светлината и го повъртя между пръстите си. Натисна копчето отгоре и капакът се вдигна. Стрелките на циферблата бяха спрели, застинали във времето.
3:14.
Той се обърна към шофьора на таксито:
— Какъв е адресът на това място?
— "Уест Белмонт" 316.
Портър се обърна наляво. Строителни заграждения опасваха съседната сграда, висок небостъргач, най-малко петдесет-шейсет етажа.
— Клоз, кой е собственикът на "Уест Белмонт" 314?
— Чакай малко. — Клоз затрака по клавиатурата. — Офис пространство, купено миналата година от "Интринсик Валю", ООД, собственост на "КомънКор Партнършипс", изцяло притежавана дъщерна фирма на "А. Т. Корпорейшън", една от компаниите на Артър Талбът. В момента извършват основен ремонт. Ще отворят врати през пролетта.
— Изпрати тук екип на специалните части. Веднага.
79
Видях как баща ми се издигна във въздуха и ръцете му посегнаха към гърлото на госпожа Картър. С отворена уста и зачервено лице, татко изгаряше от гняв като гориво.
Когато револверът гръмна, даде откат и произведе изстрел, светът забави хода си до пълзене. Видях как куршумът излезе през края на дулото и полетя във въздуха. Видях как проникна в челото на баща ми, над лявото му око, оставяйки малка червена точка. Видях стъписаното изражение, което се изписа на лицето му. След това видях как тилът му се взриви в облак от червена мъгла.
Той се строполи на земята в неподвижна купчина.
— Татко?
Не познах собствения си глас, който прозвуча тънко, немощно и някъде отдалеч, сякаш някой извика под вода.
— Аз… аз извадих патроните.
Господин Непознат извади барабана и после пак го прибра.
— Добрият войник винаги проверява оръжието си преди битка, хлапе. — Той посочи с револвера госпожа Картър, която сега лежеше просната на пода в краката му. — Стани.
Тя бавно се изправи на крака.
Майка ми стоеше неподвижно. Устата й беше отворена, когато си пое дълбоко дъх.
Очите ми бяха приковани в безжизненото тяло на татко. Знаех, че той е мъртъв, но не можех да приема този факт. Очаквах, че баща ми ще стане и ще довърши човека, който беше нахлул в дома ни и беше заплашил живота му.
От гърлото ми се изтръгна писък, толкова пронизителен и остър, че почувствах вибрации до мозъка на костите си. Пръстите ми се плъзнаха в джоба и се увиха около моя нож. Успокояващата дръжка и сребристите втулки бяха топли на допир, дори горещи. Сграбчих ножа с ожесточена сила, извадих го и щракнах острието с едно-единствено плавно движение. И после се нахвърлих върху господин Непознат Той се опита да вдигне револвера, но аз бях твърде бърз. Замахнах и забих острието в меката кожа под брадичката му, прониквайки през плътта и костта, докато разряза устата и разкъса езика му. Когато ножът най-после спря, заседнал в небцето, аз го издърпах и прерязах гърлото му, разсичайки мускули, сухожилия и артерии. Кръвта изпръска лицето, косата и очите ми, но не ми пукаше. Разрязах го отново, когато тялото му започна да се свлича на земята, яхнах го и го наръгах в гърдите, отново и отново, вероятно стотици пъти. Забивах ножа, докато…