— Арти си дойде вкъщи малко след два, за да се преоблече за среща. Върна се веднага след това, най-много десетина минути по-късно.
— Какво се случи?
— Не знам точно. Всичко стана много бързо. Аз бях ей там на дивана и четях и някой почука на вратата на спалнята. Помислих, че е Миранда. Арти каза, че ще отвори. Секунда по-късно чух силен трясък и когато станах да видя какво се случва, вътре се втурна някакъв мъж. Връхлетя върху мен и ме събори на дивана. Мисля, че ме удари по главата, защото припаднах за малко. Когато се свестих, ръцете ми бяха завързани и той завързваше краката ми. Разпищях се, но мъжът само ми се усмихна. Дори ми се извини, че се е натрапил в следобеда ми, и каза, че трябва да поговори със съпруга ми. След това напъха кърпа в устата ми. Видях, че Арти лежи ей там. — Тя посочи към коридора. — Движеше се, но не много бързо. Мисля, че се опитваше да стане. Мъжът се върна при него и заби спринцовка във врата му. Сигурно беше някакъв опиат, защото Арти изгуби съзнание. После мъжът отново дойде при мен, пак се извини и заби спринцовка в ръката ми. Отново припаднах и когато се свестих, повечето дърва в камината бяха изгорели, затова сигурно съм била в безсъзнание известно време. И после дойдохте вие двамата.
Клеър зареди на екрана на телефона си снимка на Бишъп и й я показа.
— Това той ли е?
Госпожа Талбът кимна и попита:
— Ще нарани ли Арти?
Наш намери ключа за осветлението и го щракна. И в следващия момент му се прииска да не го беше правил.
На стената на спалнята с кръв бяха надраскани думите: НЕ ПРАВИ ЗЛО.
90
Портър стигна до единайсетия етаж и му се догади. На вратата с прясна кръв, която се стичаше надолу по избелялата зелена боя, бяха написани думите НЕ ГОВОРИ ЗЛО. В прахоляка в краката му бяха захвърлени човешки език и окървавени клещи.
Това беше неговият етаж.
Портър пусна предавателя в джоба си, изключи фенерчето, стисна бейзболната бухалка и бутна тежката метална врата. Влезе в пространството бързо и приведен, без да обръща внимание на пулсирането в крака си.
Коридор, осветен от свещи.
Покрай стената вляво бяха наредени малки бели свещи, широки два-три сантиметра и високи пет сантиметра. Бяха поставени на разстояние десетина метра и после чезнеха зад ъгъла.
Портър извади мобилния телефон от джоба си, но пак нямаше сигнал. Прибра го и завъртя бухалката в ръцете си.
Изведнъж във въздуха се разнесе песен на "Гънс енд Роузис".
Добре дошла в джунглата. Ние я приемаме всеки ден…
Портър едва не изпусна бухалката, когато се опита да запуши ушите си. Той притисна длани от двете страни на главата си, държейки бухалката с върховете на пръстите си. Не беше чувал такъв силен звук. Все едно стоеше на първия ред на концерт. Не виждаше тонколони, но музиката явно звучеше отгоре и зад ъгъла.
Тръгна по коридора.
Не изглеждаше възможно, но музиката се засили. Портър можеше да се закълне, че пламъците танцуваха в ритъм с бас китарата.
Когато стигна до дъното на коридора и беше готов да завие зад ъгъла, той нямаше друг избор, освен да свали длани от ушите си и да хване бухалката с две ръце. Втурна се иззад ъгъла, вдигнал бухалката и влачейки кървящия си крак. Озова се в преддверие, осеяно с останките от бизнеса, който някога беше заемал пространството.
В средата на помещението имаше бюро, обградено от свещи, поставени на пода. На бюрото беше сложен очукан преносим стереорадиокасетофон, какъвто Портър не беше виждал от двайсет години. Черната пластмасова кутия беше покрита с прах и боя, едната от двете вратички липсваше и цифрите на радиостанциите под стъклото едва се виждаха под паяжина от пукнатини. На дисплея в ритъм с музиката потрепваха и танцуваха разноцветни светлини, море от червено, зелено, жълто и синьо. Отгоре се подаваше жица, която се виеше като змия върху бюрото и свършваше в четири големи тонколони, натрупани до една от трите отворени асансьорни шахти. На бележка, прикрепена на предната страна на радиокасетофона, пишеше: "Смениш ли канала от 97.9, ще те хвърля от покрива. Подпис, приятелите ти местните инженери." Отдолу някой беше надраскал: "Да живее класическият рок."
Цялата апаратура беше включена в червен генератор "Бригс енд Стратън", който пухтеше вдясно от Портър. Той протегна ръка и щракна лостчето. Генераторът изпращя и се изключи. Музиката спря.
— Не харесваш ли "Гънс енд Роузис"? — разнесе се гласът на Бишъп от малкия предавател в джоба на Портър.
Той го извади и натисна бутона за говорене.