Със замъгленото си периферно зрение той видя, че Бишъп спокойно се приближи до третата асансьорна шахта и застана на ръба с гръб към отвора. Помаха му за последен път и рече:
— Довиждане, Сам. Беше забавно. — След това отстъпи назад към шахтата и изчезна в тъмната бездна.
Пред очите на Портър се спусна мрак и той най-после припадна.
91
— Сам? Чуваш ли ме? Мисля, че се свестява…
Беше Клеър.
Клерче-меченце.
Пет мечета чули силен рев. Избягало едното и останали четири от пет.
Къде беше Бишъп?
— Моля, дръпнете се, госпожо.
Ярка светлина.
Най-ярката от всички възможни светлини.
— Детектив?
Светлината угасна с едно изщракване и Портър примигна. Главата му думкаше.
— Къде?
Клеър изблъска парамедика.
— На партера, пред входа на сградата. Смъкнахме те с коша на хеликоптера. Да носим дебелия ти задник по всичките онези стълби не беше възможност за избор.
— Бишъп уби Талбът.
Клеър отмести кичур коса от очите му.
— Знаем. Хей, виж…
Портър проследи пръста й.
Наш мина през въртящата се стъклена врата и я задържа отворена, докато двама парамедици изкараха количка с носилка с младо момиче. Над нея беше окачено пликче на интравенозна система за лечение. Главата и китката й бяха увити с бели бинтове.
— Тя…
— Ще се оправи — каза Клеър. — Бишъп я беше оковал с белезници за количка с носилка на дъното на асансьорната шахта. Жестоко обезводнена е и белезниците са се врязали в китката й, но мисля, че няма да загуби ръката си. Освен ухото Бишъп не я е докоснал. Само я е оставил там долу. През цялото време в сградата са влизали и излизали строителни екипи, но никой не е имал представа, че тя е там долу. Работили са на горните етажи.
Портър облиза устни. Гърлото му беше пресъхнало.
— Бишъп скочи в другата асансьорна шахта. Мъртъв ли е?
Клеър си пое дълбоко дъх и после го изпусна.
— Не е скочил, а се е спуснал с въже. Приготвил е въже и сбруя и ги е сложил на сервизната платформа под ръба на отвора на шахтата и се е спуснал до дъното. Когато отидохме там, намерихме дупка в стената, водеща до друг тунел под сградата на "Мълифакс". Избягал е, Сам. Изпратихме патрулни полицаи да проверят всички входове и изходи на тунелите, които фигурират в официалния градски регистър, но мисля, че няма да го намерим. Докато половината полицаи в града бяха в сградата и се опитваха да стигнат до твоя етаж от горе и от долу, Бишъп се е спуснал покрай нас и е изчезнал някъде под града.
— Госпожо? — прекъсна я единият парамедик. — Трябва да го закараме в болницата. Загубил е много кръв.
Клеър го стрелна с кръвнишки поглед и после се усмихна на Портър:
— Ти се справи добре, Сам. Откри Емъри и идентифицира У4М. Той все ще направи грешка и ще го намерим. До довечера светът ще познава лицето му. Няма къде да се скрие.
Портър стисна ръката й и видя, че качиха Емъри в линейка вдясно от него, и след това затвори очи. Искаше да спи.
92
Когато Портър отново отвори очи, забеляза, че се намира в болнична стая. Изглеждаше същата, в която беше преди това… Колко беше часът? Той потърси часовник или телефона си, но не видя. През прозореца струеше слънчева светлина и топлеше одеялото на леглото му. Наистина ли беше спал цяла нощ?
— Къде е проклетият бутон за повикване на медицинските сестри? — Портър плъзна ръка под чаршафите, за да го потърси, но успя само да увие тръбичката на интравенозната система около главата си.
— Не мога да те оставя сам нито за минута — рече Наш, който влезе в стаята. Носеше чаша кафе от автомат и пакетче продълговати лакрицови бонбони. — Вече виждам заглавието: "Детектив избягва от сериен убиец само за да се обеси в болнично легло".
— Не избягах. Той не възнамеряваше да ме убие — с дрезгав глас каза Портър.
Наш взе картонена чаша от нощното шкафче и му я даде.
— Опитай ги. Сестрата ги донесе преди няколко минути.