— Какво е това?
— Ледени късчета.
Портър взе чашата и я поднесе към устата, разливайки студена вода по брадичката и гърдите си.
— Е, добре, предполагам, че е било преди повече от няколко минути, защото са се разтопили.
Наш протегна ръка под леглото й натисна звънеца за повикване.
— Ще й кажа да донесе още.
Портър надигна чаршафа и огледа наново превързания си крак. Имаше нови одрасквания и охлузвания по ръцете. Той разказа на Наш какво се беше случило с Талбът.
— Може би Уотсън или Бишъп, или каквото и да е името му, да го вземат дяволите, ни е направил услуга.
Портър повдигна вежди озадачено, но не каза нищо.
— Намерихме кутия с папки в апартамента на Бишъп с достатъчно информация да уличим двайсет и трима престъпници, които действат в Чикаго и района. И знаеш ли кое е общото между тях?
— Талбът?
— Талбът.
— Бишъп ми каза.
Наш изсумтя.
— Ако ме беше попитал за него преди една седмица, бих си помислил, че той има шанс да стане следващият кмет на града.
— Можеше и да стане, ако не се беше случило това.
— Нещо обаче все още ме гложди. Как е финансирал Бишъп всичко това? Изпратил е триста бона на Китнър да изскочи пред автобуса. Откъде е взел толкова много пари? — попита Наш.
— Може да ги е намерил под котката.
— Каква котка? — намръщи се Наш.
— Трябва да прочетеш дневника.
Наш отпи глътка кафе и отвърна:
— Мисля да изчакам филма.
Портър погледна лакрицовите бонбони.
Може ли един?
На вратата се появи Клеър Нортън.
— По дяволите, дали са ти същата стая?
— Хей, Клерче-меченце.
Тя се приближи и прегърна Портър.
— Смахнато копеле. Иска ми се да те окова с белезници за това легло, за да не избягаш отново.
Наш се оживи.
— Ако той не иска, аз искам.
Клеър взе празната чаша от ледените късчета и я хвърли по него.
— Извратеняк.
— С гордост нося членската карта на клуба.
Тя отново се обърна към Портър.
— Готов ли си за посетител?
Той повдигна рамене.
— Щом издържам вас двамата, мисля, че съм готов да понеса почти всичко.
Клеър оправи завивките му и се усмихна.
— Не мърдай оттук. Връщам се веднага. — Тя излезе от стаята и след няколко секунди се върна, бутайки тийнейджърка в инвалидна количка. Главата и едната й китка бяха бинтовани и кожата й беше бледа като на мъртвец, но Портър веднага я позна.
— Здравей, Емъри — тихо каза той.
— Здравей.
Портър се обърна към другите:
— Бихте ли ни оставили насаме?
Клеър хвана Наш за ръката и го повлече към вратата.
— Да отидем да намерим закуска.
Наш се усмихна на Емъри и Портър.
— Мисля, че тя ме харесва.
Вратата се отвори зад тях и Портър отново погледна Емъри. Въпреки преживяванията си тя изглеждаше добре. Съдейки по няколко нейни снимки, които беше видял, Емъри беше видимо отслабнала. Лицето й беше изнурено и имаше няколко бръчки, които обикновено не се появяваха на кожата на едно момиче, докато не минат още десетина години. Портър знаеше, че по всяка вероятност това се дължи на обезводняване и след време ще се изгладят. Очите й обаче я издаваха. Те не бяха очите на петнайсетгодишно момиче, а на много по-стар човек, който беше виждал неща, които тя никога не би трябвало да вижда.
— И така? — каза той.
— И така?
Портър посочи нощното шкафче.
— Бих ти предложил нещо, но вече нямам дори ледени късчета. Както всички останали болнични стаи, и тази не е добре заредена.
Емъри показа пликчето на интравенозната система на инвалидната й количка.
— Донесла съм си закуска. Но благодаря все пак.
Портър се надигна и седна. Стаята сякаш плуваше пред очите му.
— Еха.
— Болкоуспокояващи?
— Мисля, че са ми дали от хубавите.
Емъри вдигна китката си.
— И на мен ми дадоха някои хубави неща за това и за ухото. Помолих ги тази сутрин да спестят дозата, за да мога да дойда да ви видя.
Портър наведе глава.
— Съжалявам, че не те намерих по-скоро, Емъри. Аз…
Тя обаче поклати глава и сложи ръка върху неговата.
— Не си причинявайте това. Вие ме намерихте. Детектив Нортън ми разказа за всичко, което сте направили за мен през последните няколко дни, и аз не знам дори откъде да започна, за да ви благодаря. — Емъри проследи погледа му до превързаната си китка. — Снощи я оперираха. Има увреждане на нерв и съм счупила ладиевидната кост — малката кост под палеца, — но ще се оправи. Загубила съм малко чувствителност, но пръстите ми работят както трябва, и лекарят каза, че ще извършват всички движения. — Тя размърда пръсти, за да покаже, а после трепна, когато я заболя.