— Ами ухото? — Портър не знаеше защо попита. Обикновено никога не би задал такъв въпрос, освен ако тя не спомене нещо първа. Той обвини лекарствата.
— Мисля, че ще ми сложат ново.
— Какво?
— Тази сутрин говорих с един лекар, който ми каза, че може да ми присади ухо на ръката, използвайки костен материал от реброто ми — обясни Емъри. — Ще продължи три месеца, но той каза, че няма да се различава от истинското.
Портър се облегна на възглавниците.
— Определено са ми дали хубави лекарства. Помислих, че ти току-що каза, че ще ти присаждат ухо на ръката.
— Е, после ще ми го трансплантират на лицето. Има такива случаи. Вече са го правили.
Той се вгледа в нея, в онези очи, които таяха преживявания, на които не трябваше да стават свидетели, и в момичето, и разбра, че тя ще се оправи и че всичко с нея ще бъде наред.
— Защо не поговорим за майка ти? Напоследък чувам много за нея. Може да сравним записките си.
Емъри се усмихна.
— Бих искала.
Епилог
— Мамка му. — Наш вдигна крак и се втренчи в кучешкото изпражнение, което се беше залепило за обувката му.
— Трябваше да те предупредя да внимаваш за това — каза Портър и извади ключовете си. — Тук това е нещо обичайно. Вероятно няма да се чувстваш у дома си, ако няма кучешки лайна пред входа.
Беше се спуснала нощ и градът бе оживен от светлини. Заедно със залязващото слънце се беше промъкнал хлад, но Портър се радваше, защото ободряващият студен въздух му напомняше, че е жив.
Двамата стояха пред жилищната сграда с апартамента му. Преди да му разрешат да се прибере у дома, лекарите го бяха задържали в болницата два дни, за да се уверят, че шевовете са добре. Очевидно му нямаха доверие, след като малко след операцията той беше избягал от болницата и бе преследвал сериен убиец по стълбите на десететажна сграда. Тревожеха се да не се е получила инфекция, но безпокойството им премина, защото Портър се възстановяваше чудесно.
— Не беше необходимо да ме водиш вкъщи. Щях да се справя.
Наш махна с ръка.
— Клеър щеше да ме побърка.
— Нямаш ми доверие.
— И това също. — Наш се приближи до тротоара и изстърга фъшкиите в ръба на бордюра.
Малко преди да напусне болницата, Портър получи телефонно обаждане от детектив Баумхард от Петдесет и първи участък. Харнъл Камбъл, човекът, който беше убил Хедър, някак беше успял да се измъкне под гаранция.
— Откъде е намерил половин милион долара този лайнар? — попита Наш.
— Ако е използвал гарант-посредник, нужни са му били само десет процента — изтъкна Портър.
— Ако обира квартални магазинчета, сигурно няма и тези пари.
— Вероятно има приятел наркопласьор или някой, който му дължи услуга. Няма значение. Баумхард смята, че имат убедително обвинение. Ще го осъдят, само че няма да е днес.
Наш повдигна рамене.
— Стига да реши да дойде на процеса.
— Не ми помагаш.
— Извинявай.
Двамата влязоха в преддверието и Портър отвори пощенската си кутия. Беше препълнена.
— Откога не си я отварял?
— От няколко дни. — Той прегледа купчината, взе телевизионния справочник за следващата седмица, напъха обратно останалите писма и затвори вратичката. Тръгна към стълбите, но Наш го хвана за рамото и го насочи към асансьора.
— Никакъв шанс. Следващата седмица ще работиш върху фигурата си. Никаква гимнастика, особено по стълби. Нареждане на лекаря.
— Ще се преместя някъде на първия етаж. Бишъп съсипа за мен стълбите и асансьорите — отговори Портър.
Наш натисна бутона за повикване. Вратите на асансьора се отвориха и двамата се качиха.
— Успяхте ли да откриете следите му? — На Портър му беше забранено да влиза в командния център и му беше заповядано да стои настрана от разследването, докато лекарят му позволи да участва, но той не можа да се сдържи. Мисълта, че Бишъп е на свобода, не му даваше покой.
— Проверихме повече от хиляда сигнала през последните няколко дни, но засега нищо сериозно. Забелязали са го в "Хард Рок" край езерото и в Париж, онзи във Франция, не в Илинойс. Криминалистите претърсиха апартамента му и той явно не е живял там, само го е подредил за нас да го намерим. Кой знае къде е било мястото, което е наричал свой дом.
— Ами къщата от детството му? Онази от дневника? Намерихте ли я?
— Клоз търси из цялата страна къщи близо до езеро, които са изгорели през последните двайсет години, но все още на нищо не е попаднал. Има регистър на сертифицираните счетоводители, затова Клоз потърси човек на име Саймън Картър с финансов лиценз, но и там удари на камък. Освен това състави списък на всички автомобили "Плимут Дъстър", регистрирани в страната, и намери повече от четири хиляди. Нямам представа какво ще правим с този списък. Вероятно това е задънена улица. Изискахме със съдебна заповед списъците на служителите в различните фирми на Талбът, но не открихме човек на име Картър, Фелтън Бригс или Франклин Кърби. Мисля, че дневникът е измислица, поредното отвличане на вниманието, федералните агенти пристигнаха вчера, четирима с черни костюми и още по-мрачно самочувствие. Искаха да превземат командния център, но аз ги настаних в отсрещната стая.