Портър се намръщи.
— Стаята със странната миризма?
— Да. Те са федерални агенти. Може би ще разберат откъде идва.
Вратите на асансьора се отвориха на четвъртия етаж. Двамата тръгнаха по коридора и спряха пред вратата на апартамента на Портър.
Той пъхна ключа в ключалката.
— Мисля, че дневникът е единственото реално нещо, което Бишъп ни позволи да видим за него. Искал е да знаем какви са произходът и миналото му.
— Е, мен ме интересува само бъдещето му.
Те влязоха вътре и Портър запали лампите. Очите му се насочиха към мястото на пода, където беше паднал, след като Бишъп го наръга с ножа.
— Кой почисти?
— Клеър идва вчера. Не искахме да се върнеш у дома и да завариш цялата бъркотия и тя изтегли късата клечка. И може би така беше най-добре. Аз щях да сложа килим или някоя саксия върху него. Петната от кръв придават характер на мястото. Трябва да видиш моя апартамент.
Портър можеше само да си го представя.
— Благодари й от мое име, когато я видиш.
Наш премести тежестта си на другия крак.
— Е, кога ще се върнеш на работа?
— Вероятно след една-две седмици. — Портър бръкна в хладилника и извади бира. — Искаш ли?
— Не мога. Все още съм на работа. — Наш се обърна към вратата. — Ще се отбия утре.
— Не е необходимо да ме проверяваш. Ще се оправя. Всичко ще бъде наред.
Наш се усмихна и кимна:
— Знам. Лека нощ, Сам.
— Лека нощ, Брайън.
Наш излезе и Портър заключи вратата и махна капачката на бирата. В леденостудената бира имаше нещо, което правеше всичко да изглежда по-добре.
От ъгловата масичка го гледаше снимката на Хедър. Той се приближи до нея и погали с пръст лицето й.
— Липсваш ми, бонбонче. — Взе новия си мобилен телефон и започна да набира гласовата й поща, но после го остави. — Приятни сънища, красавице.
Той изпи бирата, остави бутилката на масата и тръгна към спалнята.
Отначало не видя малката бяла кутия, поставена в другата страна на леглото, а когато я забеляза, помисли, че си въобразява, но тя беше там, малка бяла кутия, завързана с черна връв. Ръката му инстинктивно се стрелна към оръжието му, но Портър осъзна, че пистолетът не е в него.
Той заобиколи леглото и взе кутията, опитвайки се да успокои треперещите си ръце. Знаеше, че трябва да си сложи ръкавици; но му беше все едно. Дръпна връвта и я пусна на пода. Махна капака и погледна вътре.
Върху подложка от памук беше сложено човешко ухо. Плътта беше осеяна с пиърсинги — шест диамантчета и четири малки халки. Беше отрязано гладко, с хирургична точност. Памукът беше изпъстрен с кафяви капчици засъхнала кръв.
На вътрешната страна на долната месеста част на ухото с черни букви беше татуирана думата "филтър".
Портър го позна веднага. Тарек беше посочил татуировката в Петдесет и първи участък.
На вътрешната страна на капака с тиксо беше залепена бележа, надраскана с почерка на Ансън Бишъп.
Сам,
Това е малък подарък от мен за теб…
Съжалявам, че не го чу как пищи.
Какво ще кажеш да ми върнеш услугата?
Малка размяна на услуги между приятели.
Помогни ми да намеря майка си.
Мисля, че е време с нея да си поговорим.
Б